"Ако любовта можеше да мисли" е книга за всеки. Защото няма човек, който да не се стреми към обич, да не копнее за чиста и трайна любов и да не си задава болезнени въпроси в този смисъл. За да запознае читателя с наблюденията си, авторът въвежда фундаменталната концепция за двойствеността. Тя е не просто постоянен спътник на интимните човешки взаимоотношения, твърди той, но и неразделна част от цялостното ни съществуване. А ние толкова се боим от нея, че често предпочитаме илюзията за съкровена любов пред много по-разностранната й реалност. Психологът заключава, че е необходимо да променим начина, по който мислим за любовта, или просто да мислим, докато сме влюбени - така ще се научим да управляваме, а не да отричаме своите съмнения. Алон Грач е известен клиничен психолог, практикува в Ню Йорк индивидуална и групова терапия. На българската публика е познат с книгата си "Ако мъжете можеха да говорят", издадена от "Колибри" през 2005 г. Анализите му засягат общовалидни теми и проблеми на междуличностните отношения, изобилстват от препратки, примери и аргументи, но са поднесени на достъпен език и представляват изключително полезно и приятно четиво. превод: Венцислав К. Венков цена 12 лв. 248 стр. Откъс: "Не върви ли любовта нищо не върви." Така се пее в песента и така се изразяват пациентите ми, подложили се на психотерапия ако не с думи, то със симптоми и разстройства. Не върви ли любовта, не върви и на душите ни, а мисълта започва да ни изневерява. Депресията, мъчителното безпокойство, пристъпите на паника, сексуалните проблеми, стресът, алкохолизмът и пристрастяването към дрогата са все смущения в диалога ни с любовта. Колкото и опростено да звучи, любовните ни неуспехи са в теоретичната сърцевина и на най-напредничавите школи в психологията на развитието. Именно заради това се заех да изуча, след това да преподавам, а сега и да пиша по въпроса за шестдесет и четири хиляди долара: защо понякога любовта не върви и може ли нещо да ѝ помогне? Схемите на неуспялата любов са вече познато на всички ни клише. И въпреки това продължава да ни озадачава залегналият под нея проблем и въпросът какво да се прави? Настоящата книга е за всеки един, който се бори с тези схеми. Независимо от това дали възнамерявате да прекратите определено взаимоотношение, или вече сте го прекратили и не желаете схемата да се повтори и в следващото, дали постоянно сменяте човека, с когото излизате, без да срещнете личността, която търсите, или поддържате отдавнашна връзка с неподходящ човек, дали се двоумите да встъпите в брак, или имате чувството, че сте се насадили в семеен живот без любов, или пък просто сте озадачени от загадките на любовта и ви се ще да наблюдавате и дешифрирате драматичните и трогателни пътешествия на някои от най-авантюристичните й изследователи моите пациенти, тази моя книга е за всички вас. В дългогодишните ми усилия да помогна на пациентите ми в борбата им с проблема, наречен "любов", стигнах до извода, че схемите на взаимоотношенията не представляват елементарно повторение на някакъв вид ясно очертано поведение. Така например, ако за вас е валидна схемата на обвързване с несвободни мъже, малко вероятно е всички те да са несвободни по един и същ начин. Едно от взаимоотношенията ви може да е с намиращ се надалече мъж, друго с мъж, който не желае да се обвързва, а третото с мъж, който е женен или е тайно бисексуален. Да не говорим, че ако за вас е характерна подобна схема, много вероятно сте се мъчили да излезете от нея, и то сигурно няколкократно, като се срещате с мъж, който никак всъщност не ви привлича, но който силно се увлича по вас. С други думи схемата ви е включвала и това да сте на противоположната страна на уравнението. Както скоро ще се убедим, това застъпващо се, взаимно свързано естество на схемите на взаимоотношенията не е някаква случайна характеристика на объркания ни междуличностен пейзаж, а е до голяма степен следствие от факта, че въпросните романтични схеми имат общ психологически произход, който трябва да проумеем, ако искаме да постигнем любов. И макар да ни се струва, че тя трябва да е чиста, любовта никога не е, тъй като не е чист нито онзи, който я дава, нито получателят й. Там, където съществува любов, винаги има и омраза, или, казано на по-приемлив език винаги има недоволство и разочарования именно защото сме силно ангажирани. Не можем да обичаме, ако не сме уязвими, а уязвимостта ни кара да мразим да мразим онзи, който е причината да се чувстваме така. И затова казваме, че любовта ни е "запленила", а не че й се "опълчваме"; затова съществува толкова много музика, поезия, литература и филми, все вариации на темата "и пак съм пленник на любовта, и то пак без да искам, какво да правя, нямам сили да се боря". В книгата си "Трайна ли е любовта" Стивън Мичъл е уловил сполучливо естеството на това двусмислие. Опирайки се на метафората на Ницше за борбата на човека с неговата тленност, Мичъл сравнява романтичната любов с направата на пясъчна кула на плажа.