Анелия Митова, специално за Actualno.com В началото на пролетта е не препоръчително, а направо задължително да хапваме по-често авокадо. Този екзотичен зеленчук (да! макар, че мнозина го мислят за плод) доставя на изтощения през зимните месеци организъм незаменими хранителни вещества, а и чудесно се вписва в менюто на онези, които постят. Първо, авокадото намалява холестерола и помага за здраво сърце. Едно авокадо съдържа 23% от препоръчителната дневна доза фолиева киселина, която предпазва от удар. Витамин Е, мононенаситените мазнини и глутатионът в този зеленчук също са много полезни. Подобно на зехтина, авокадото има високо съдържание на олеинова киселина, за която се смята, че намалява риска от развитие на рак на гърдата. Полезно е и за очите, защото е богато на каротеноида лутеин. От друга страна засилва метаболизма и укрепва имунната система, което предотвратява сезонната умора. Авокадото все още е гледано със смесица от любопитство и недоверие от българина, макар да е достъпно като цена. Но престрашилите се за първи път да го добавят в кошницата си се влюбват завинаги в специфичния му вкус. Т.е. реагират точно така, както преди 5 века първите европейци, опитали необичайния зеленчук. Когато през 1519 г. испанският конкистадор Ернандо Кортес покорил Мексико, той заварил авокадото като основен продукт в менюто на ацтеките. Летописецът на експедицията Фернандес де Овиедо няколко години по-късно направил следното описание: "В средата на този плод има семка, подобна на обелен кестен. Между нея и кората е онази част, която се яде. Тя е много хранителна, прилича на масло и има твърде приятен вкус". На европейците този нов продукт напомнял за круша и някои го ядели като десерт със сирене, а други го подправяли със сол, черен пипер или захар. Популярният мексикански сос гуакамоле, който се приготвя от пасирано авокадо, домати и различни подправки, явно е стар ацтекски специалитет, употребяван много преди Колумб да открие Западните Индии. Първият, който вкарал авокадото в полезрението на ботаническата наука, бил испанският свещеник Бернабе Кобо. През 1653 г.