В светлината на икономическите и финансови проблеми, разтърсващи еврозоната, въпросът какво е състоянието на българската банкова система и дали нашите банки могат да се справят с новата вълна от неприятности, идваща от Европа, става отново актуален. Кошмарът на прекомерно големите дефицити вече засегна пет държави от общо седемнадесет, влизащи във валутния съюз на ЕС - Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър. Всичките тези държави поискаха официално помощ от Брюксел, като за Гърция бяха осигурени цели два помощни пакета - на стойност 110 млрд. евро и 130 млрд. евро. Към момента очите на инвеститорите и на всички държави в ЕС са вперени в Испания - петата най-голяма икономика в Европа, която не издържа без да поиска заем от ЕС. Проблемите на Испания дойдоха от имотния пазар - оказа се, че за четири години (2008 - 2012 година) испанският банков сектор е натрупал токсични активи от имотния сектор на стойност 54 млрд. евро. Това означава заеми и кредити, които не могат да се обслужават. А според оценките на независими одитори, които консултират Брюксел, испанските банки се нуждаят от поне 60 млрд. евро, за да се стабилизират. Те получиха 100 млрд. евро помощ директно от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) безпрецедентен случай в историята на ЕС, тъй като досега оказването на помощ ставаше винаги с участието и разрешението на МВФ и Световната банка. Ще засегне ли испанската криза България и може ли нестабилността на гръцките и испанските банки да дойде неканена и у нас? Стане ли дума за криза, то България има богат опит - там, накъдето върви еврозоната, нашата страна се връща. И макар сега да говорим за дългова криза и дестабилизация на финансовия сектор, нашата страна също има опит - периодът 1996 - 1997 година. Горчивият урок от онези години сега ни пази - в България регулацията е изключително консервативна, казва Левон Хампарцумян, председател на УС на Уникредит Булбанк и на Асоциацията на банките в България (АББ). Думите му се подкрепят от управителя на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров. Искров припомни, че у нас средното ниво на капиталова адекватност е 17.52%, а средната адекватност на първичния капитал е 15.74%. За сравнение в ЕС в момента изискваното ниво на капиталовата адекватност е 8% (съгласно международното споразумение за капиталовите стандарти Базел II), а желанието е адекватността да бъде вдигната до 9%. За България изискването е 12%, като "няма банка у нас, която да няма поне 10% адекватност на първичния капитал", казва Искров. Към 30 април тази година в България пет са банките, които влизат в т.нар.