"Ехехей, да знаете, че ше гръмне топчето. Да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат. Турци няма, мамка му стара!" Така всеки път, когато се чества годишнина от Априлското въстание в Клисура, Боримечката обявява, че топчето ще гръмне. Чува се топовен гръм и след това всичко затихва. Асоциацията в главата ми е именно тази Вазовият Бормечка, който бута топчето към върха за битката на клисурци по време на Априлското въстание. Когато излизаме от града обаче величественият паметник, на който националният герой е застанал изправен и величествен, с ръце свити в юмруци и насочени към небето, се питам: "Кой всъщност е Боримечката?" Дали и доколко този човек е бил реален, каква част от неговата личност Вазов запазва в романа си, каква е неговата история, преди да стане герой? Ако ви се случи да посетите Клисура, във високото, точно преди да се спуснете към града, ще ви се открие паметникът. Няма как да не го видите, главата му опира в небето. Това е паметникът на Иван Танков Боримечката. Монументът е изработен по случай 100-годишнината от Априлското въстание и е открит официално в един и същи ден с паметника на големия панагюрски герой Павел Бобеков. Скулптор и на двата монумента е Методи Измирлиев. В момента там има парк, ограден с декоративна ограда, направена е специална входна порта, поставени са няколко пейки и 2-3 маси за почивка. До паметникът се стига по красиво дървено мостче построено над каменно корито. Размерите на изобразения от камък герой са внушителни и будят в човек чувство на уважение и почит към този велик българин, станал известен с описаните от Вазов негови смели постъпки. В "Под игото" Иван Боримечката е второстепенен, но присъства и с продължението на художественото произведение"Нова земя" . Историята на Боримечката в "Под игото" тръгва от измисленото село Алтъново. Той е обикновен селянин, който взема участие във въстанието в Клисура.