Изработването на дървени топове, които да бъдат използвани през Априлското въстание в 1876 г., придобива по-осезаеми размери в IV Панагюрски революционен окръг. В "Записки по българските въстания" Захари Стоянов си спомня: "Аз не зная кому дойде най-напред в главата тая мисъл, но предполагам, че тя се въведе между нас по примера на кара Георгя във време на сръбското въстание. Главният майстор на черешовите топове беше панагюрецът Никола Бинбашев". Като се знае, че ръководителят на IV въстанически окръг Георги Бенковски единствен по време на Априлското въстание сформира кавалерийски отряд - прочутата "Хвърковата чета" и като се вземе под внимание, че "дървената артилерия" е намерила най-широка, почти повсеместна реализация именно в този въстанически район, то с основание може да се приеме, че Бенковски е бил запознат с идеите на Кишелски, и че именно той е духовен "баща" на дървените топове правени в Средногорско. Напълно логично е било, след като по време на Априлското въстание не е можело да се достави артилерия отвън, организаторите да потърсят възможност да изработят сами необходимите им оръдия. Което било направено в по-големите селища в Средногорско. Като че ли за първи път за черешовите топчета се заговорва на народното събрание в Оборище в средата на април 1876 г. Там, представяйки работата на панагюрци по подготовката на въстанието в града, известният поп Грую от с. Баня, организационно присъединено към Панагюрище, прибавил, че те вече и черешови топчета са приготвили. Не става ясно, така ли е било в действителност или поп Грую преувеличил малко отчета си по препоръка на Бенковски, който нарочно накарал панагюрския представител да стори това, та да се насърчат другите делегати. Артилерийската подготовка за въстанието през 1876 г. в IV-ти революционен окръг била повсеместна. В Панагюрище, Копривщица, Клисура, Петрич.