Днес църквата почита Светите мъченици Хрисант и Дария. Имен ден празнуват всички, които носят имената Дария, Дарин, Дарина, Найден, Найдa. През ІІІ век, когато християните били подложени на жестоки преследвания, един знатен човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави сина си Хрисант да се учи. Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор.Младият Хрисант се учил при най-знаменитите философи и тъй като бил надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки. Един ден Хрисант попаднал на светото Евангелие. Тази книга му подействала много силно. Той видял, че в нея има истина, светлина и истинска премъдрост, защото в нея се съдържали "думите за вечен живот". Хрисант започнал усърдно да изучава светото Евангелие и писанията на светите апостоли. Доверието му към светските езически учители изчезнало. Той разбрал, че тези, които не са познали Христа, още блуждаят в мрак, макар да са изучили цялата човешка мъдрост. Затова той започнал да си търси учител, който да може да просвети душата. Сближил се с християни и те му посочили един благочестив отшелник, който се бил посветил на Бога. Старецът приел Хрисант с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повярвал в Христа, извършил над него свето Кръщение. Изпълнен с пламенна любов към Бога, Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядал Христа и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. - Гледай що прави синът ти казали те на Полемий. Да не би тебе да държат отговорен за неговата вина? Той хулил боговете и говорил, че някой си Иисус Христос е истински Бог. Ако царят узнае за това,ти неще можеш да се спасиш от гнева му, защото хулещият боговете престъпва закона. Полемий се разтревожил. Той повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христа. Катов видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения, като се надявал така да го отклони от светата вяра. Но тая мярка никак не е имала желаното въздействие; напротив, в усамотението Хрисант още по-усърдно се предал на молитва и размисъл върху дълбоките истини на християнското учение. Роднините разбрали, че такова наказание до нищо няма да доведе и казали на Полемия: - Какво правиш? Ти по тоя начин няма да отървеш сина си от християнската вяра. Християните не се боят от мъчения и затвор. Те охотно понасят страдания за своя Бог и гоненията още повече възпламеняват усърдието им. Ти по-добре обкръжи Хрисанта с богатство, разкош и удоволствие сред радостите на света той по-скоро ще забрави своя Бог. Полемий послушал съвета.