Най-невероятните открития се намират не отвън, а вътре в нас. Холографската парадигма, разглеждана в книгата "Човешката холограма", подкрепя това твърдение, тъй като, както сочат доказателствата, чрез постигане на кохерентно състояние в нашето тяло ние предизвикваме кохерентност и у другите, независимо дали са наблизо или надалече. Следователно именно чрез навлизане навътре можем да предизвикаме промени в обществото като цяло. Така социалната промяна става отговорност не на някой друг, а на нас самите. Последната глава книгата е посветена на собствения ни личностен ренесанс, настъпващ, докато се опитваме да приложим на практика новите прозрения, с които се сдобиваме за себе си и за нашата вселена. С оглед на тази цел д-р Робин Кели е подбрал дванадесет важни умения, които всеки от нас би могъл да овладее и по този начин да спомогне за мирното, сигурно и щастливо бъдеще на целия свят. 1. Да се доверяваме на чувствата си. Нашите чувства са първите и най-достоверни послания, които получаваме. Когато сме изложени на опасност, когато се налага да избягаме от нещо, тогава чувствата ни автоматично се преобразуват в действия, защото заложен на карта е нашият живот. Когато сме призовани да спасим другиго от опасност, то тогава от най-голямо значение е времето, което не трябва да бъде губено в анализиране на чувствата ни и изразяване на емоциите ни. Но тъй като, за щастие, подобни епизоди са редки за повечето от нас, то единственото, от което се нуждаем, е обучение, придружено от редовно осъвременяване на уменията ни, така че да реагираме подходящо и ефективно във времена на криза. Трябва да бъдем напълно подготвени за природни бедствия, както и да владеем основни техники за оказване на първа помощ. И за да предотвратим рязкото покачване на собствените ни нива на стрес, след като сме помогнали на другите при подобни травмиращи събития, много е важно непосредствено след това да намерим човек, пред когото да изразим искрено чувствата си и който да ни изслуша ефективно. В други моменти обаче е разумно да се запитаме дали реагираме подходящо. Дали не преиграваме, забелязвайки заплахи, които при повторно обмисляне се оказват далеч не толкова страшни? И дали честите усещания за надвиснала опасност не ни лишават от възможността да изпитваме спокойствие, мир и любов? Ако сме в състояние да се отърсим от излишните си чувства на страх, обикновено заложени у нас още от детството, то тогава бихме могли да преживяваме доста по-често онези спокойни, но и много могъщи "флуктуации на полето". В състояние на мир и покой се отваряме много повече за вдъхновението и откриваме в себе си източник на съзидание, който доскоро е бил напълно скрит за нас. 2. Да изразяваме чувствата си. Изразяването на чувствата колкото е възможно по-бързо и по-искрено е следващата важна стъпка в личностното ни израстване. Думата "емоция" (е-моция) означава "енергия в движение". Изразяването на чувствата ни е ключово за поддържането на близките ни връзки нещо, за което мъжете, обучавани още от деца да крият, да бранят и да отричат, имат все още много да учат. По същия начин и тревогите, ако не са споделени, започват да се трупат и да ни разяждат, превръщайки ни в депресирани и болни хора. Когато се научим да се доверяваме на чувствата си и да ги споделяме, ние се научаваме и да слушаме другите. Изслушването на брачния ни партньор, на децата и на приятелите ни е може би най-важното средство за здравословна превенция, с което можем да им помогнем. Най-малкото ще бъде намален наполовина моя професионален товар, както и този на колегите ми, тъй като основната ми роля като лекар е да изслушвам истории, които е трябвало да бъдат разказани много отдавна. Подозирам, че спешните отделения и болниците също ще отбележат трайно намаление на броя на пациентите си, ако слушането се превърне в приоритет за хората от модерния свят. Баснословните ни сметки за лекарства също ще отбележат драстичен спад. 3. Да се свързваме, а не да реагираме. Изразяването на нашите чувства ни помага да се свържем със смисъла им. Възможно е някой да ни е ядосал, защото действията му са ни напомнили за нещо в нас самите, което никак не харесваме.