От днес на книжния пазар е сборникът разкази "Докато простосмъртните спят" от неподражаемия американски писател, пацифист и мъдрец Кърт Вонегът. "Докато простосмъртните спят" включва набор от причудливи, остроумни разкази, писани от Вонегът преди романите, които го превръщат в знаменитост. Ще научите що е то епизоотика и колко е рисковано да продаваш застраховки. Ще се забавлявате с цинични журналисти, добросъвестни "побойници" и послушни помощници по връзките с обществеността. И ще се чудите възможно ли е хладилник и макет на аеродинамичен локомотив да излъчват сексапил... Кърт Вонегът (1922-2007) е автор с искрящо чувство за хумор, ирония и самоирония, известен с оригиналния си творчески стил. Книгите му съчетават реални преживявания с елементи на гротеска, антиутопия и научна фантастика - на това се дължи мощният им сатиричен ефект. Българският читател има удоволствието да се наслади на шестнайсет кратки истории, всяка от които представлява своеобразно бижу, при това само година след като те бяха издадени на английски език за първи път. превод: Венцислав К. Венков обем: 224 стр. цена 14 лв. Откъс: Джордж Кастроу се връщаше в базовия завод на компанията "Дженеръл Хаусхолд Аплайънсис" само веднъж в годината, за да монтира оборудване в корпуса на новия модел хладилник. И при всяко идване пускаше бележка в кутията за предложения. Вечно едно и също предложение: "Дайте да придадем на следващия модел хладилник формата на жена." И прилагаше скица на хладилник с женска форма, със стрелки, които указваха къде да се намира кутията за зеленчуците, отделението за маслото, за ледоформите и така нататък. Джордж му беше дал и име Хран-О-Мама. Всички възприемаха това име като суперяк майтап, понеже Джордж по цяла година бе на път: танцуваше, разговаряше и пееше с хладилник, който притежаваше формата на хладилник. А неговото име пък бе Джени. Джордж конструира и сглоби Джени още навремето, когато в развойната лаборатория на ДХА му предричаха бляскаво бъдеще. Само дето не се беше оженил за Джени. Живееше с нея във фургона на един камион, изпълнен предимно с електронния й мозък. Имаше си там отзад кушетка, котлон, трикрако столче, маса и метално гардеробче. А щом паркираше някъде камиона, за да пренощува, отвън, върху голата земя, слагаше и изтривалка. "Джени и Джордж". Това гласеше надписът й. И фосфоресцираше в тъмното. Джени и Джордж посещаваха де що имаше търговец на бяла техника по целите Съединени щати и Канада. Танцуваха, пееха и разправяха смешки, докато в магазина се събереше солидна тълпа. След което се хващаха да разхвалват убедително цялата гама бяла техника на ДХА, която си седеше там, без никой да я купува. С тази си дейност Джени и Джордж се занимаваха още от 1934 г. Когато завърших следването си и почнах работа в компанията, Джордж бе вече на шейсет и четири. А като научих каква висока заплата получава и как разсмива хората да купуват повече бяла техника, съвсем естествено реших, че трябва да е най-щастливият човек в тази фирма. Но се запознах с Джени и Джордж едва след като ме прехвърлиха в клона ни в Индианаполис. Една сутрин там се получи телеграма, че Джени и Джордж били някъде из нашия район, та ако сме обичали, да ги открием и да предадем на Джордж, че бившата му жена била много зле. Малко й оставало. И искала да го види. Вестта, че е женен, много ме изненада. Но някои от по-старите кримки в службата бяха чули, че имало такова нещо. Джордж изкарал с нея само някакви си шест месеца, след което тръгнал да пътешества с Джени. Бившата му жена се казвала Нанси. И Нанси взела, че размислила и се омъжила за най-добрия му приятел. Задачата да се открият Джени и Джордж се падна на мен. В управлението никога не знаеха къде точно са тези двамата. Джордж се водеше по свой собствен график. Компанията му бе дала пълна свобода. И си съставяха представа къде може да е по командировъчните му отчети и по ентусиазираните писма от дистрибуторите и търговците. И почти нямаше ентусиазирано писмо, в което да не се описва поредният и непостиган дотогава подвиг на Джени. Джордж просто не я оставяше на мира. Човъркаше по нея през всяка свободна минута, сякаш животът му зависеше от това да придаде на Джени колкото се може по-човешки свойства. Обадих се на Хал Флъриш дистрибуторът ни в централната част на щата Индиана. Попитах го има ли представа къде може да са Джени и Джордж.