След като ви разказах за "Празника на розите" в Казанлък, с цялата емоция, която успях да предам, считам за задължително да за останалите забележителности в града. Освен като центъра на розовата долина Казанлък е известен и като център на долината на тракийските царе. В радиус от няколко километра около града, в околните села и най-близките градове са открити могили, древни тракийски гробници, златни съкровища, глинени съдове, но най-важното, че местоположението на древния град Севтополис вече е ясно. Останки от него лежат на дъното на язовир Копринка. Първоначалната ми среща с града на розите не е от най-хубавите ми спомени, но щом останеш малко по-дълго време там и не носиш тонове багаж върху гърба си, може да се отдадеш на обиколки и запознаване с историята на това прекрасно място. Преданията говорят, че през 15 век от тук минал султан Мурад I. При вида на красивата местност и посрещачите облечени с бели роби, той успял само да възкликне: "Акче Казанлар!", което буквално означава "бели момичета". (akçe kızanlar — бели момичета б.а.). В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата "ъ" е заместена с "а" и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък. Тази етимология за "хубав, бял Казанлък" е най-приемлива за днешното наименование на града измежду всички останали. Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (или неолит). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт III, става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа). От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Тогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 година, след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия. Казанлък е най-големият необластен град. В момента населението му е около 47 325 души. Днешният град е възникнал на левия бряг на Старата река в края на XIV век, след като османците унищожили българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани.