На пазара е вече култовата книга в световната кулинария "Джули и Джулия" от Джули Пауъл, която е написана на базата на кулинарен блог, станал хит в Америка преди няколко години The Julie/Julia Project и What Could Happen? Премиерата на книгата съвпада с излизането на едноименния филм "Джули и Джулия" на DVD от Съни Филмс. Сценарият е по мемоарите на кулинарния гуру Джулия Чайлд "Животът ми във Франция". Режисьор на филма е Нора Ефрон автор и на емблематичните филми "Когато Хари срещна Сали" и "Безсъници в Сиатъл". Носителката на "Оскар" за 2011 г. Мерил Стрийп в ролята на Джулия Чайлд, както винаги е просто невероятна! Филмът: След Втората световна война в Париж живее Джулия Чайлд (Мерил Стрийп), чийто мъж е на работа там. От скука тя написва книга с рецепти "Да овладееш изкуството на френската кухня", с която препоръчва френските блюда на сънародниците си. Написана с хумор и блестящ стил, книгата отваря вратите на Джулия към тв кулинарно шоу. Половин век по-късно Джули Пауъл от екипа, който възстановява Световния търговски център в Ню Йорк, решава да сготви ястията на Чайлд и да ги опише в блог. Той става един от най-известните в света, по-късно написва книга, а Нора Ефрон заснема филм за двете жени и техните семейства. Книгата: Джули Пауъл работи като секретарка в бизнес сграда в динамичния Ню Йорк. Скучният й живот изведнъж се променя драстично, след като решава да се отдаде на едногодишна кулинарна мисия да приготви 524 рецепти за 365 дни от книгата на световноизвестната Джулия Чайлд "Да овладееш изкуството на френската кухня". Своите опити, успехи и бедствия описва в блог, който я прави популярна личност. Успешен ли е краят на Проекта Джули/Джулия? Забавно или изнервящо е да прекараш една година в опасно готвене? И готвенето опасно ли е? Отговорите ще намерите в преплетените истории на Джули и Джулия… Джули Пауъл разнообразява живота си по един доста нетрадиционен начин, а за някои жени направо плашещ - решава да се потопи в радостта от готвенето. Магията на Джулия Чайлд така преобразява младата Джули Пауъл, че от човек, който не обича яйца и избягва вкусването им, се превръща в изкусен майстор на омлети и пламтящи палачинки. Е, пътят на бедствията като купища мръсни чинии, развален водопровод, липсващи продукти, жегата от печката и теснотията в малкия нюйоркски апартамент не са сред препятствията, които могат да уплашат Джули в желанието й да завърши мисията си и да е вярна на читателите си в блога. Но не, не това е пътят към ада за младата кулинарка. Според нея той е постлан… с праз и картофи. Свързан е също с търсенето на тайната на идеалните палачинки, с търпението да измие тигана три пъти, без да изпусне нервите си, за да създадете купчина от 24 палачинки, да се справи с ваденето на костен мозък. А какво се крие зад наименования като Потаж пармантие, Бифтек о бьор и Артишо о натюрел? Как младият съпруг на Джулия ще приеме кулинарното изпитание на съпругата си и кой се включва в похапването на тези изкушения по пътя към славата? Забавлявайте се с отговорите на тези въпроси, докато четете как Джули овладява изкуството на френската кухня. Из "Джули и Джулия" Ден 1, рецепта 1 Пътят към ада е постлан с праз и картофи Доколкото знам, единственото доказателство, подкрепящо теорията, че Джулия Чайлд за пръв път е приготвила Потаж пармантие, когато е имала пристъп на изключителна скука, е собствената ѝ рецепта за това. Тя пише, че Потаж пармантие което всъщност е пофренчен начин да се каже "картофена супа" "ухае добре, има хубав вкус и е самата простота по отношение на приготвянето". Това е първата рецепта в първата книга, която изобщо е написала. Допуска, че можете да добавите моркови, броколи или зелен боб, ако искате, но това изглежда извън темата, ако всъщност търсите самата простота. Самата простота. Звучи като поезия, нали? Звучи точно като това, което ви е предписал лекарят. Обаче моят лекар не ми беше предписал това. Моят лекар моят гинеколог, за да бъдем съвсем точни ми предписа бебе. Във вашия случай има хормонални проблеми, с този синдром на поликистозните яйчници, това вече го знаете. Все пак наближавате трийсетте. Погледнете го така това просто е най-подходящият момент. Не за пръв път чувах подобни думи. Случваше се вече от няколко години, откакто продадох част от яйцеклетките си за 7500 долара, за да платя задълженията по кредитната си карта. Всъщност "станах дарител" за втори път интересен израз, при положение че след като се събудиш от упойката с няколко десетки яйцеклетки по-малко и се облечеш, чек за хиляди долари с твоето име на него те чака на рецепцията. Първият път беше преди пет години, когато бях на двайсет и четири, без средства и необвързана. Не възнамерявах да го правя втори път, но след три години ми се обади лекар с неясен европейски акцент, който попита дали не бих желала да отида до Флорида за втори тур, защото "нашите клиенти са доволни от резултатите след първото донорство". Донорството на яйцеклетки е все още доста нова технология, която нашите бавно развиващи се правни и етични системи все още не са схванали достатъчно добре: никой не знае дали донорките на яйцеклетки ще могат да бъдат съдени за издръжка след десет години. Затова дискусиите по темата често са свързани с неопределени местоимения и евфемизми. Обаче последицата от това обаждане бе, че едно мое малко копие тичаше из Тампа или някой друг град, а родителите му бяха толкова доволни от него или нея, че желаеха пълен комплект. Онази част в мене, която беше честна, искаше да изкрещи: "Чакай, не ще съжаляваш, когато навлязат в пубертета!". Но 7500 долара са си много пари.