Холи плъзна умело ножа по тиксото на първия кашон, отвори го бързо и само с един поглед разбра, че е подреден от ценител. Стоките им идваха в какви ли не опаковки чували за смет, кутии от обувки, даже щайги. А този кашон бе опакован и подреден много добре, като че ли собственикът е бил напълно наясно със стойността на дрехите. Най-отгоре имаше няколко разкошни кожени чанти, а под тях няколко костюма, и всичко това бе опаковано внимателно и поотделно с тънка хартия. Костюмите бяха три на брой. Холи ги извади и ги закачи автоматично на закачалки. Огледа ги. Това бяха три перфектно поддържани костюма на Гучи един розов, един кафяв пепит и един черен. Подсвирна тихичко. Много добра стока! промърмори си под носа. Но защо човек ще иска да се разделя с подобни дрехи? Усмихна се, отговорила си сама на този въпрос. Защото има достатъчно пари, за да си купи нови. Впрочем това бе типично за този период от годината, особено сред богаташите в Ню Йорк, които редовно прочистваха гардеробите си, подготвяйки се да ги напълнят с нови дрехи от празничния пазар. Браво на тях. Зае се със задачата да ги огледа за сълзи и други петна, както и да прегледа джобовете им. Хората рядко използваха джобовете на дизайнерските сака и затова те обикновено си стояха зашити, за да поддържат формата на дрехата. После се върна към кашона, разтвори го още по-широко и зърна вътре... червено кадифено сако. Много скъпо сако, от класическо червено кадифе. Най-вероятно "Шанел". Ах, каква красота! възкликна тихичко, докато го вадеше и го разгъваше внимателно. Усмихна се, докато оглеждаше шевовете качеството на изпълнението на марката "Шанел" превръщаше дрехите им в истински произведения на изкуството. Докато го оглеждаше, не можа да не се запита как ли би изглеждала в него. Накрая се престраши.