Исканията за оставка на кабинета Орешарски са лесни, оставката на правителството също не е решение, което да се вземе трудно. Какво следва след това обаче този въпрос вече се обсъжда все по-усилено в обществото. Знаем ли какви са проблемите, с които трябва да се справим, за да може България да тръгне нагоре? В сайта www.harta2013.eu над 60 известни юристи, преподаватели, преподаватели, еколози, културни деятели се посочват базовите проблеми пред обществото ни. Те са обединени в "Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава". Какви са основните тези в документа според хората, подписали документа, няма нищо случайно в грешките на правителството на Пламен Орешарски. Казусът "Пеевски" оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативния политически модел и назначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Като отправна точка за бъдещата активност за стабилизране на България се посочват следните проблеми, които трябва да бъдат поправени: Държавното управление трайно се е отчуждило от своите легитимни основания, от интереса на гражданите. Корупцията се е превърнала в основно съдържание на властовите отношения и основен мотив за участие във властта. Държавата не просто претърпява неуспех в борбата с престъпността, тя сама генерира безнаказана престъпност. Публичните сфери функционират като непотистки мрежи от тайни общества и корпоративни картели. Службите за сигурност подхранват олигархията икономически от държавно-частни схеми за контрабанда, разпространение на наркотици, пране на пари, източване на бюджетни и европейски средства и завладяват все по-цялостно държавната власт, медиите и обществения живот. Съдът е поставен в слаба, уязвима позиция чрез последователно укрепване на зависимостта му от политическо и икономическо влияние, нелегитимно овластяване на административна номенклатура и толериране на корупционни лобита. Контролните и правоохранителните органи участват в многогодишното поддържане и укрепване на негласен консенсус за границите на безопасната им дейност, които не бива да прекрачват. Това позволява на хората, които носят пряка отговорност за срастването на престъпността с държавата да остават безнаказани, затруднява разкриването на истината за действителните политически и икономически фактори, изградили плутократичния модел на държавата в последните 23 години.