"Идеалният мъж" от Джули Гаруд е книгата, която от петък - 13.01., е на пазара, представена от издателство "Хермес". За автора: Когато става въпрос за приковаващи вниманието романи с безмилостно напрежение, Джули Гаруд е неповторима. С всяка книга тя усъвършенства умението си да създава герои, които оживяват на страниците и неизменно изненадват читателя с развръзката. Според многобройните й почитатели, тя съумява да постигне идеалното равновесие между вълнуващи интриги и проникновено вникване в човешката душа, между ескалиращо действие и завладяващи пориви на сърцето. Първият й роман в жанра на съвременния романтичен съспенс излиза през юли 2000 г., прекарва 6 седмици в класацията на Ню Йорк Таймс за издания в твърди корици. Сега вече Джули Гаруд е постигнала: над 35 милиона екземпляра продадени в световен мащаб; 17 бестселъра в престижната класация на Ню Йорк Таймс и 1-ви места в класацията; превеждана е в 26 страни от големи местни издатели /Бертелстман в Германия; Саймън и Шустър във Великобритания, Атлантида в Латинска Америка и т.н./. Джули Гаруд има три деца и написва дебютния си роман, когато най-малкото от тях тръгва в първи клас. И оттогава не спира да пише. Живее със семейството си в Лийуд, Канзас. За книгата: Младата и красива Ели Съливан работи като хирург в травмaтологията на голяма градска болница. След раздялата с бившия си годеник Ели се отдава изцяло на работата си. Далеч от родителите си, тя живее скромно и се старае да не привлича излишно внимание. Причината се крие в детството й, когато, единадесетгодишна, става обект на фантазиите на душевноболния младеж Евън Патерсън. След като не откликва на чувствата му, Евън се опитва да я убие по особено жесток начин. Момичето оцелява, но преживяната травма го белязва за цял живот. Докато разпуска с джогинг след тежко дежурство в болницата, Ели става неволен свидетел на престрелка, при която е ранен агент на ФБР. Агентът оцелява благодарение на навременната лекарска намеса на Ели, а тя се оказва в центъра на криминалното разследване. Престъпниците - идентифицирани като семейство Ландри, са издирвани от Бюрото за незаконна търговия с оръжия. Защитата на младата жена е поета от специален агент Макс Даниълс, който работи на Хаваите. Животът на Ели вече никога няма да бъде същият. Откъс: *** Първия път, когато разряза човешко гърло, й се догади. Втория път? Не толкова. След като разряза още пет или шест, започна да усеща острието в ръката си като продължение на тялото си и да възприема всичко като напълно естествено. Вълнението отшумя, както и гаденето. Вече не усещаше пристъп на тревога, сърцето й не се разтуптяваше бясно. Не й призляваше от вида на кръвта. Тръпката си бе отишла, а при нейната професия това беше добрият вариант. На д-р Елинор Катлийн Съливан, или Ели, както я наричаха близките и приятелите, й оставаха само четири дни до завършването на изтощителната специализация по хирургия в един от най-натоварените центрове за спешна помощ в Средния запад. Тъй като травматологията беше нейната специалност, тя със сигурност бе видяла достатъчно обезобразени и осакатени тела. От нея зависеше да ги възстанови, а като старши специализант имаше и допълнителната отговорност да обучава специализантите първа и втора година. Спешното отделение на болницата "Сейнт Винсънт" беше пълно от четири часа сутринта и Ели се надяваше, че довършва последната си операция за деня - зашиване на спукан далак. Тийнейджър, едва навършил разрешената възраст за шофиране, решил да провери колко може да вдигне камрито на родителите му, загубил контрол, колата се превъртяла няколко пъти край пътя и се приземила на покрив насред едно поле. За негов късмет, бил с колан и за още по-голям негов късмет, шофьорът, който карал на известно разстояние след него, видял всичко и веднага извикал линейка. Момчето беше докарано в спешното отделение достатъчно бързо, за да бъде спасено. Ели оперираше, наблюдавана от трима специализанти втора година, които попиваха всяка нейна дума. Тя имаше вроден талант да обучава и за разлика от деветдесет процента от щатните хирурзи в болницата, не страдаше от прекомерно високо самочувствие. Беше невероятно търпелива със студентите и специализантите докато те най-после успееха да разберат какво прави тя и защо. Не третираше никой техен въпрос като прекалено глупав или маловажен, отговаряше на всички и това бе една от причините те да я обожават, а в очите на мъжете фактът, че беше ослепително красива, също оказваше влияние. Тъй като тя бе талантлив хирург и всеотдаен преподавател, всички бъдещи лекари се бореха да попаднат при нея. Иронията в случая беше, че не подозираха, че тя е по-млада от повечето от тях. - Този уикенд не си дежурна, нали, Ели? Ели погледна анестезиолога - д-р Кевин Андрюс, който й зададе въпроса. Беше постъпил на работа преди шест месеца и от деня, в който се запозна с Ели, се опитваше да я уговори да излязат на среща. Флиртуваше съвсем откровено с нея, но същевременно бе много сладък. С руса коса, сини очи, висок и добре сложен, с очарователна усмивка, той успяваше да привлече погледа на почти всяка жена в болницата, но у Ели не предизвикваше дори и искрица интерес. - Не съм, така е. Целия уикенд съм в почивка отвърна тя. Чарли, защо не затвориш ти обърна се към един от стоящите наблизо специализанти. - Разбира се, доктор Съливан. - По-добре побързай намеси се Андрюс. Скоро ще го събудя. Специализантът придоби паникьосан вид. - Спокойно, Чарли. Той просто те дразни усмихна му се тя. - Вторник е последният ти ден в "Сейнт Винсънт", нали? попита Кевин. - Точно така. Вторник е официално последният ми ден. По-нататък може да помагам временно, но още не съм обещала нищо. - Значи може да решиш да се завърнеш за постоянно. Тя не отговори. Той не се отказа. - Ще ти дадат всичко, което пожелаеш. Само им кажи каква заплата искаш и каква работна седмица... Трябва да останеш тук, Ели. Тук ти е мястото. Тя не се съгласи, нито възрази. Всъщност сама не знаеше къде й е мястото. Беше извървяла толкова тежък път, за да стигне дотук, че не бе имала време да помисли за бъдещето. Поне това извинение използваше за нерешителността си. - Може би съгласи се накрая. Просто още не знам. Тя застана до Чарли, наблюдавайки го внимателно, както квачка пиленцето си. - Направи шевовете стегнати. - Да, доктор Съливан. - Значи понеделник е последният ми шанс да те отведа в рая? попита със закачлив тон Андрюс. Тя се засмя: - В рая? Миналата седмица искаше да разтърсиш цялата ми вселена. А сега ще ме водиш в рая? - Гарантирам ти го. Мога да ти покажа писмени отзиви от доволни клиентки, ако желаеш. - Няма да стане, Кевин. - Няма да се откажа. Тя въздъхна: - Знам. Когато провери последния шев, тя разкърши раменете и врата си, за да прогони умората.