Изглежда, още в далечни времена някой е забелязал колко са различни отпечатъците от пръстите и тези различия станали "печат" на човека. Това се случило дълго преди да бъдат признати от науката и влезли в нея през 1926 г. на годишна сесия на Американската асоциация на анатомите като самостоятелен отрасъл, наречен "Дерматоглифика". Сложностите и неповторимостта на папиларните линии са интригували такива умове като Аристотел, Парацелз и Нютон. А хиромантията предсказанието на съдбата по релефа на дланите е практикувана още от древногръцкия философ Анаксагор. В средновековна Европа щат "хиромант" е съществувал в двора на всеки монарх. Случвало се той да заема и длъжността астролог, тъй като западният вариант на хиромантията е тясно свързан с астрологията. Свидетелство за това е наименованието на различните линии и хълмове върху дланите. Струва ли си да правим исторически екскурзии, за да изясним доколко постулатите на хиромантията съответстват на действителността? Достатъчно е да се убедим в това, че хора на една и съща възраст, починали в един ден, са имали линии на живота с различна дължина. И все пак не бива да се отнасяме високомерно към братовчедката на дерматоглификата, макар че тя няма научна основа. "Хиромантите, подобно на алхимиците, успяват сред смесица от мистика, суеверия и шарлатанство да пренесат песъчинките житейски опит, който все още чака научното си обяснение", казва Юлия Гусева, завеждаща катедрата по биология към Минския медицински институт. Думите й придобиват смисъл по отношение на дерматоглификата наука, призвана да отговори защо хората от векове толкова внимателно се вглеждат в рисунъка на ръцете. "Погледнете дланите си… Виждате ли тези ясни, дълбоки бразди, и на пръстите между фалангите също? Впрочем правилно е да ги наричаме флексорни гънки.