Изразът "качество на живота" се е появил в САЩ и Япония преди 50-60 г. бурното икономическо развитие след Втората световна война способства за увеличаване благосъстоянието на хората и те започват да се замислят върху начин, по който да го измерят и съпоставят с това на другите. Материалното Тогава се предполагало, че колкото повече нови вещи за продължително ползване има семейството, толкова по-щастливи са хората в него. Затова и първите изследвания на качеството на живота днес предизвикват усмивка, но тогава са били приемани напълно сериозно - пресмятала се е динамиката на растежа на семейните доходи, скоростта на обзавеждане с телевизори, прахосмукачки, холни гарнитури и т.н. Постепенно схващането се променя и се оформя изводът, че този начин за измерване на качеството на живота е възможен само при напълно устойчива ситуация. Първо, всички трябва да вярват, че материалните блага водят до "задължително" щастие и второ - разслоението по материален признак трябва да бъде минимално, а горното ниво (там където започва щастието) трябва да бъде стабилно и постижимо за по-голямата част от населението. Днешният човек е лишен от подобни илюзии: поради стремителният и бърз растеж на технологиите ние не можем да си представим колко точно ни необходимо за окончателното ни удовлетворение и щастие.