Днес излиза смразяващият и магнетичен бестселър на Дийн Кунц "Какво знае нощта", придружен от подарък книга-новела от същия автор: "Мрак под слънцето". "Какво знае нощта" ни среща с Джон Калвино порядъчен полицай, работещ в отдел "Грабежи и убийства". В миналото си е преживял трагедия, която оставя дълбок отпечатък върху психиката му неидентифициран престъпник избива цялото му семейство. Две десетилетия по-късно полицията регистрира убийства със същия "почерк". "Мрак под слънцето" е разказ за последиците от сблъсъка на добродетелта със злото. Това е същият онзи сблъсък, променил завинаги живота на убиеца в "Какво знае нощта". Дийн Кунц е роден през 1945 г. Статистиката относно творческите му успехи е повече от красноречива: романи от различни жанрове, преведени на 38 езика и тиражирани в половин милиард екземпляра до момента; единайсет от заглавията му са били номер едно в "Ню Йорк Таймс", а Кунц е обявен за майстор на психологически напрегнатия диалог и "най-великият автор на трилъри и съспенс в Америка". Превод: Стоянка Илчева Цена 18 лв. 384 стр. Откъс: Дийн Кунц "Какво знае нощта" В коя година се развиха тези събития, е без значение. Къде се случиха, не е важно. Времето на действието е когато и да е, а мястото - където и да е. Внезапно по обяд, шест дни след убийствата, птиците накацаха по дърветата или някъде на завет. Миг след това, сякаш крилата им бяха прорязали небосвода, рукна дъждът. Следобедът се проточи, мъгляв и мокър като падащия здрач в Атлантида. Силуетът на щатската болница, издигната върху близкия хълм, се открояваше върху сивото, прогизнало небе. Септемврийската светлина обточваше с бляскави остриета всяка гранка дъжд. Процесия от двайсет и пет метрови мастилени букови дървета отделяше платната за пристигане и напускане на пътя за влизане. Клоните им, надвиснали над колата, събираха дъжда и го изливаха в силни струи, които барабаняха по предното стъкло. Чистачките махаха в унисон с бавния и тежък ритъм на сърцето на Джон Калвино. Не беше включил радиото. Единствените звуци идеха от мотора, чистачките, дъжда, свистенето на гумите по мокрия паваж и спомена за воплите на умиращи жени. Когато стигна до главния вход, той паркира на забранено място под портала и сложи табелката с надпис ПОЛИЦИЯ над контролното табло. Джон беше детектив от отдела за разследване на убийства, но колата си беше негова, а не служебна. Използването на табелката в извънработно време не беше съвсем по правилата, но на съвестта му тежаха и по-сериозни отклонения от нередното използване на полицейските предимства. На рецепцията във фоайето седеше слаба жена с ниско подстригана черна коса. Миришеше на цигарите, изпушени през обедната почивка, за да убият апетита й. Устата й беше стисната сурово като на игуана. След като видя полицейската карта на Джон и изслуша молбата му, тя повика човек по вътрешния телефон да го придружи. После стисна химикалка с тънките си пръсти, а белите й кокалчета щръкнаха като изсечени от мрамор, и записа с печатни букви името и полицейския му номер в книгата за посетители. Искаше й се да подхване разговор за Били Лукас, за да научи каквото може. Ала Джон се премести до най-близкия прозорец и впери невиждащ поглед в дъжда. След няколко минути един огромен санитар, на име Коулман Хейнс, го поведе към последния, третия етаж. Масивните му телеса изпълниха асансьора, сякаш беше бик в тясна оборна клетка, чакащ да му отворят вратата и да се втурне към родеото. Махагоновата му кожа лъщеше леко и контрастираше с ослепителния блясък на бялата му униформа. Разговорът им се въртеше около необичайното за сезона време дъжда и едва ли не зимния студ две седмици преди официалния край на лятото. Не стана дума за убийство или лудост. Главно Джон поддържаше разговора. Санитарят беше сдържан до степен, която граничеше с флегматичност. Асансьорът спря и те излязоха във вестибюл. Зад едно бюро седеше червендалест пазач и четеше списание.