Ако, разхождайки се из криволичещи тесни улички, обградени от високи планини, усещате силно ухание на рози навсякъде, то вероятно се намирате в Карлово. Неповторимият дух на града се долавя дори в съвременната му част, където са разположени всички магазини и кафенета. Улиците се вият като малки пътечки към родната къща на Васил Левски, паметника му, "Старият град", историческия музей, църквата "Свети Николай" и други забележителности. Според малко известно предание името на града (възникнал в края на 14 век) идва от Карлъ Ова, което значи "снежно поле". Това име му дали турците преселници, понеже през първата зима паднал голям сняг и много от тях умрели от студ. Карлово е пряк наследник на редица селища и крепости в близката околност, които в различните епохи са възниквали, процъфтявали и загивали. Близо до днешно Карлово са били разположени две тракийски селища или светилища едното на запад, а другото на изток. Предполага се, че развалините на западното били крепост или град Коспис. Според Иречек името Копсис продължава да съществува и до днес в турското наименование на долината на река Стряма Гьопса. Що се отнася до селището, източно от града, името му е чисто славянско Сушица, запазено в много предания и документи, а в някои стари карти и известия се среща като название на днешно Карлово. Най-старият занаят бил кожарството, но най-важният останал гайтанджийството. Гайтаните са се ползвали за украса на някогашното облекло. Карловци първи използват медни казани за дестилация на розовото масло. Още през 1820 година тук за били засети 6000 дка розови градини. Съвременното розоварене датира от петдесетте години на миналия век. Българската маслодайна роза е с най-високо качество в света, като цветовете в карловската роза съдържат най-много етерично масло. В Карловското поле има благоприятни условия за отглеждане не само на роза, но също така на мента, лавандула, лозя и овошки. Над града, Балканът е покрит с борови и дъбови гори, а над тях се зеленеят горски пасища. През Карлово тече бистрата и камениста Стара река.