Денят е първи юни, но вместо да отида и да се забавлявам като едно истинско пораснало дете, аз ставам рано сутринта и тръгвам за първия си розобер. Малко след 08:00 часа сутринта вече сме на поляната в карловския квартал Сушица. Там розоберът тече с пълна сила, защото групи от чуждестранни туристи вече е влязла в масивите и излиза с пълни торби и шепи. Маслодайната българска роза е едно от нещата, с които най-често ни свързват чужденците, особено японци и китайци. Историята на Rosa Damascena в България започва през XII век, когато за пръв път е донеса на Балканския полуостров. Технологията на нейното обработване е взаимствана от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на международния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на XX век са розоварните с малки казанчета гюлапхани. Розоваренето, което е най-естественият процес след розобера, датира от петдесетте години на миналия век. Българската маслодайна роза е с най-високото качество на света. Цветовете на карловската роза съдържат около 0.04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се брат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 или 3000 килограма цвят се получава 1 килограм розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайни парфюми у нас и в чужбина. Парфюмът "Шанел 5" съдържа екстракт от българска роза, формулата на "Шанел Алюр" също включва частица от маслото на благородното цвете. След цялата тази история не трябва изобщо да се учудваме, че чуждите гости си тръгват от розобера с пълни торби и чанти. За тях това е като безплатно пазаруване в мол! Празникът редовно се празнува в Карлово още след края на Първата световна война.