Дълбочината на нещата, тяхната същност Старите Клоуни на Нашия Свят… Изплъзват се, крият се, понякога изчезват за дълго, но когато отново потънем в човешките си неволи, те се връщат, за да погалят сърцата ни и да ни озарят с неизменчивостта си и с вечния си смисъл. Истинската обич и истинската красота съществуват като че ли извън времето, на някое сюрреалистично място, скрито от очите на света. Място, като онова, наречено Къщата на Клоуните, където се докосват съдбите на странни хора с уморени души. Спокоен, грижовен мъж без име, заровен в древните книги и тяхната мъдрост, и неговата неземна мълчалива жена, потопена в меланхолията на собствените си селения. Дете на име Странност, целунато от необяснимата природа, загадъчна витална художничка, потънала в изумителния свят на своето изкуство и един неповторим клоун с дяволски умения, играещ всяка вечер в Зимната Градина на самотниците. Притихнало градче, забравено от света, стара готическа къща, изпълнена с тишина, екзотични цветя и вълшебни съкровища, и едно необикновено място, където непознати странници намират покой единствената ценност на земния ни път.        Къде завършва Животът? И къде започва Смъртта? Или връзката между двете е само един необясним преход към други светове, където душите се сливат с безкрая и намират това, което винаги са търсили?… Всяко сърце знае само своя отговор."Шантавата" биография (в стил "Лятото на неудачниците"): Авторът е роден през Пражката пролет и до 14-тата си година само кръстосваше улиците с ожулени колене и висеше по черешите в махалата. После спечели трето място на олимпиада по химия и влезе без приемен изпит в Математическата гимназия. Навремето в Математическата гимназия имаше всякакви образи, но момчета, които можеха да вкарват гол от ъглов удар и да знаят мата на Легал, нямаше. Авторът беше първият и това му разгонваше фамилията, защото след ритниците, които получаваше като десен бек, се преобличаше на бегом и прелиташе до Дома на шахмата, където играеше Царски гамбит с очилати хлапета, после учеше на свещ заради режима на тока и сутринта приличаше на възкръснал. Литературните му интереси тогава се простираха от "Синовете на Великата мечка" до Авакум Захов на Андрей Гуляшки. Класната му връщаше контролните по литература винаги с петици заради грозно писане, но никога не ги четеше. И беше права. Авторът тогава беше зарязал "Под игото" и "Старопланински легенди" и си мислеше, че щом една книга няма пряка реч, значи нищо не струва. Когато влезе в казармата, авторът прописа подпрян на стелажа за обувки, вмирисан на непогребани кокошки.