В изкуството аз винаги търся драматичното, конфликта; контрапункта и кулминацията. Това е и предизвикателството да се приложат принципите и категориите от един жанр изкуство в друг: как би могло едно статично произведение на визуалните изкуства да се развие във времето? Как да получа ‘тема’ и ‘контрапункт’ срещу нея, да владея динамиката? Къде е кулминацията в една скулптура? Обичам да разработвам идеите с в групи, да ги обединявам в серии, да използвам различни техники и контрасти в едно и също произведение: светлопропускливост срещу плътност, фактура срещу гладкост, позитивни срещу негативни форми, цвят срещу прозрачност... да извеждам множеството качества на материала заедно, да ги противопоставям и дирижирамам в опит да създам илюзия за пътешествие - комплиментарното общуване на качествата (темите)... да задвижа композицията... И така стигам до пясъка..., логичният избор за материал за калъпи, който би придал на стъклото драматичния ефект, който търся. Оставям части от повърхността груби, така като калъпа ги е оформил, а други полирам до перфектен блясък. Освен грубостта на фактурата, другото което много ми допада в този метод на моделиране на калъпи от пясък е, че ми се налага да мисля директно в негатив. Никога не използвам предварително приготвени позитивни шаблони, а моделирам направо негативната форма. Намирам това предизвикателство, като за интелектуално, така и за художествено.