"Няма по-голям празник от Празника на Розата." Тези думи звучат по високоговорителите в Казанлък през цяла седмица. За казанлъчани розата не е просто цвете, а символ на всичко красиво и добро в човешкия живот. Символ е на града, но хората смятат благоуханното цвете за покровителка на цялата долина. Легендите разказват, че розата не е само цвете, с което всяка девойка иска да бъде сравнена, но е и символ на мъжеството и на силата. Веднага щом влезеш в града, ароматът й те обгръща, дори да не си близо до розовите насаждения. През 1903 година казанлъчани за пръв път организират Празника на розата. Оттогава всяка година в края на пролетта и на чалото на лятото традицията на Казанлък оживява, за да се поклони на божествената красота красота на своето цвете. Празникът е посветен на красотата, на цветята и милосърдието. По време на тържествата били събирани средства за бедни семейства, сираци и възрастни хора, организирана била богата изложба от рози и цветя, излети до Шипченския манастир и много други забавления за домакините и гостите на града. По време на розобер цялата долина се оглася от песни, всички са усмихнати, танцуват, посрещат те с пита и розово сладко, гюлова ракия, локум и баница. От всички страни те приканват да се присъединиш към тяхната софра, към тяхното хоро или просто да се почерпиш с нещо за здраве. Празникът на розата започва в ранни зори, когато розовите полета се отварят, за да посрещнат гости не само от всички краища на България, но и от цял свят. Слънцето вече е изгряло, но не се вижда заради мъглата, обвила планините. Виждат се само зелени ниски храсти с малки розови и бели петна по тях. Розите! Съвсем истински и толкова много. За казанлъчани беритбата на розов цвят и розоберът са двете най-важни дейности, а техният резултат е чакан с огромна надежда. И двете са превърнати в ритуали и се пресъздават като такива през последните години. На полигона пред масивите и между самите розови храсти вече има много хора, които са отишли да си откъснат по няколко цветчета. Сред местните върви шегата, че японците, които се събират по това време на годината в розовата долина, изключително много помагат за розобера. Винаги си тръгвали с пълни сакове с цветя, розова вода, розово масло, сладко и каквото още са могли да поберат в чантите си. На площада, на малки импровизирани софри, са се събрали млади и стари от различни села в околността, които представят традиционните занаяти, играят хора, продават венци от розови цветове.