Това, което ще прочетеш в тази книга, драги читателю, съм го разказвал вече много пъти на моите приятели. Подобрявал съм разказаното и най-вече съм го съкращавал, но гледах да не преиначавам и да не разкрасявам фактите независимо от реакцията, която предизвикваха. Аз съм от поколението, което учеха да не лъже, нещо по-лошо и да не съчинява. Сигурно затова станах режисьор, а не сценарист и през целия си живот съм се стремял да придавам правдоподобност на текстовете, които ми бяха поверявани и в киното, и в театъра. Безспорно след папа Йоан-Павел ІІ и заслужилите нобелисти режисьорът Анджей Вайда и днес е най-прочутият поляк. Този истински гражданин на света, обявил някога "всичко за продан" превърна откровеното си изкуство в най-подходящия и пряк мост за солидарност между човеците. Когато размишлявам кои образи са формирали въображението ми, трябва да започна от ангела хранител, който бдеше над леглото ми и ме съпровождаше от най-ранно детство. После идва илюстрацията от един учебник, представяща лвовските Орлета помня я прекрасно, макар че мина половин век, откакто открих тази репродукция на картината на Войчех Косак в един краковски антиквариат. И накрая "Дебри" на Артур Гротгер, чиято мрачна мистика преживявах толкова дълбоко, докато четях монографията на Антони Потоцки на светлината на газената лампа в дядовата ми къща в Пшемишъл. Тази сбирка обаче не би била пълна без конните портрети на Тадеуш Косцюшко и Юзеф Пилсудски. Бях нормално момче баща ми ме учеше да яздя, ангелът хранител бдеше над всяка моя стъпка, а мама трепереше за живота ми, откакто разбра през пролетта на 1942 г., че съм се заклел във всичко свято пред моя командир от Армия Крайова, а то беше толкова свято, че в нашата къща за него винаги се шепнеше. И макар че през същите тези военни години прочетох незабравимата студия на Юзеф Чапски "За Сезан и съзнанието на художника" която отвори слепите ми дотогава очи към света на изкуството и според мен ме направи най-модерния художник в Радом, където тогава живеех, не успях напълно да залича от съзнанието си картините от миналото, които познавачите намират за напълно бездарни. Дори напротив непрестанно се връщат и придобиват нови значения. Кой ме възпита? Родителите ми със своите военни традиции за чест и дълг, баща ми с мундира си, закопчан до брадичката. Училището класическата гимназия, културата на Гърция и Рим. Католическата църква Божиите закони. С този патриотичен и морален възглед за света влязох във войната през 1939 г. И какво видях? Че изобщо няма нужда да обявяваш война на противника, по-сигурно е да го изненадаш значи лъжата побеждава. Че никой не защитава победените, а слабите трябва да умрат така може да се планира унищожението на цели народи, не само ликвидирането на политическите противници.