"Когато се появи детето" е ценен "наръчник", който обхваща лекции на различни теми под формата на диалог. Авторът Франсоаз Долто е професионален психоаналитик със завидна репутация и дългогодишен опит. Той обръща внимание на факта, че появата на детето в семейството възбужда коментари и размисли предимно за физическото му здраве и комфорт, а грижата за психическото състояние започва твърде късно. Ако с детето не се общува достатъчно от най-ранна възраст, ако то не се чувства значимо, специално и уверено в себе си, по-късно е възможно да се развие личностно разстройство, при това последиците не са за подценяване. Франсоаз Долто (19081988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход в работата си и интереси в областта на детската психиатрия. "Когато се появи детето" е четвъртото поред заглавие от Долто, което "Колибри" предлага на българската публика. В рамките на три дни - от 11 до 13 май 2012 г. - се подготвят "Дни на Франсоаз Долто в България" под наслов "Детето и психоанализата" с участието на френските психоаналитици Мириам Сежер, Назир Хамад, Жан-Пиер Уинтер, Клод Шодер и на Георги Кацаров. превод: Гриша Атанасов обем: 448 стр. цена: 15 лв. Откъс: Франсоаз Долто "Когато се появи детето" Франсоаз Долто, вие сте психоаналитик, но в случая няма да предлагате специализирани консултации. Така ли смятате? Точно така. Макар и, както казвате, да съм психоаналитик, се надявам, че имам и здрав разум и че съм в състояние да помогна на родителите при някои затруднения у децата им, заради които се налага по-късно да ги водят на лекар, на психиатър. Има много такива признаци, които нито родителите, нито лекарите вземат на сериозно. Родителите разбират само че е възникнал някакъв проблем детето им се е променило. Те биха желали да знаят как да постъпят и твърде често могат да се досетят сами, ако помислят малко. Аз искам именно това да им помогна да мислят. Наистина, по-добре е да се предотвратява, отколкото да се лекува. Но, от друга страна, родителите изживяват не само драми идването на детето е и източник на радост и щастие. Затова трябва да разбираме децата,което невинаги става. Най-често родителите ги приемат с радост. Ала вижте какво се получава чакали са бебето и то се ражда, момче или момиче. Предпочитали са по-скоро момиче, но се е родило момче. Искали са момче, а е момиче... Като се прибави, че в семейството не са само родителите, там са и бабата и дядото, и особено по-големите деца... Това събитие появата на новодошлото е малка драма за поотрасналите деца. Държа дори да подчертая, че липсата на ревност, когато детето е между година и половина и четири години, е крайно лош признак по-голямото дете трябва да показва ревност, защото за него това е проблем, то вижда за първи път всички да се възхищават от някой по-малък от него. "Значи, трябва да се правя на бебе, за да ми се възхищават?" Досега си е мислело, че ще го одобряват, ако се държи като голям, като голямо момче или момиче. Смятам, че на родителите е нужно да се помага от самия момент на появата на бебето им, тъй като в следващите месеци всичко става далеч по-сложно. Споменахте за здравия разум. Вярно е, че понякога малко здрав разум позволява да се намери изход от ситуации, които първоначално изглеждат много объркани и трудно разрешими. Може би ще успеем да го илюстрираме с конкретен пример. Добре е да се знае, че детето, което реагира неочаквано, винаги има причина. Говори се за капризи капризите се вкореняват, защото ги наричаме капризи. Всъщност щом детето изведнъж реагира неочаквано, по начин, който смущава околните, трябва да разберем какво става. На улицата то не ще да върви може би не иска тези обувки или не му харесва да ходи по този тротоар, може би крачим твърде бързо или е трябвало да вземем количката, а сме решили, че е достатъчно голямо, за да мине без нея: "Изкара добре лятото, вече стъпва здраво на крачетата си...". Съвсем не! Когато след лятото се озовава на старото място, малкото човече си иска количката, настоява всичко да бъде както преди. Това няма да продължи дълго. Според мен капризите идват от неразбирането на детето то престава да разбира себе си, защото възрастният не го разбира. Ето кое е въпрос на здрав разум. Виждала съм много деца, които капризничат. Така става с всяко живо и интелигентно дете, което се мъчи да обясни какво изпитва или желае, ала не знае как тогава започва да мрънка, да се дърпа, да крещи и... всички наоколо започват да крещят. Не е този начинът, по който би следвало да се действа. Трябва да се опитаме да го разберем, да си кажем: "Не може да няма някаква причина.