С перо в ранатаКато че ли българинът обича да се оценява през очите на другите. На собственото си огледало той не вярва, а мнението на сънародниците си смята за недостоверно. Стига само някой чужденец да каже добра дума за българите и цели булеварди могат да бъдат кръстени на негово име. А стори ли за миг обратното, на часа го обявяват за изконен враг на българщината.Ето пред нас стои книга, писана за "комитаджиите", но всъщност посветена на България. Тя е дело на чужденец, при това французин. По времето, когато е писана 1931 година общественото мнение във Франция отдавна е настроено антибългарски, а нейните правителства твърдо подкрепят Югославия. Париж е категорично против българското желание за ревизия на Ньойския договор, който сме принудени да подпишем на 27 ноември 1919 година. Този договор налага сръбското господство над Македония, а точно нерешеният македонски въпрос е болното място, раната на българското общество. Затова и тази книга се оказва актуална за своето време. Но и днес, над осемдесет години след написването й, тя не оставя читателите си равнодушни.Кой е нейният автор? Албер Лондр (18841932) e човек, който обича да се подлага на изнурителни пътешествия, а нерядко и на опасности, за да осведомява своите читатели "от мястото на събитието". В този смисъл той е един от родоначалниците на големия репортаж, писан по горещата следа на събитията. Лондр вярва, че журналистиката е призвана да се бори за поправяне на световните грешки. За него репортажът трябва не да развлича читателите, а да подпомага избора им на позиция. "Нашият занаят пише той е не да доставяме удоволствие, нито да напакостяваме. А да потопим перото в раната". Намерението му да стане поет е провалено от избухналата през 1914 година Първа световна война, която предопределя пътя му на журналист. Оттук нататък известните вестници "Пти Журнал", "Котидиен" и "Пти Паризиен" стават негов дом, поне за краткото време, в което той се задържа в Париж.