Още от нестандартното заглавие можем да предположим, че книгата се числи към забавните, но информативни четива. Тя представлява едно пътуване в дебрите на познанието, в което авторът изгражда многобройни мостове между самотните острови на отделните науки: философия, (невро)биология, медицина, психология, етика и социология. Въпросът що е човек и как функционира той е разгледан възможно най-цялостно на ясен, жив и достъпен език. В това пътешествие Прехт поставя много интересни и актуални въпроси: Какво можем да знаем? Какво е истина? Как функционира моят мозък? Какво представляват азът, чувствата, паметта и езикът? Какво трябва да правя? Защо трябва да съм добър? Мога ли да причиня смъртта на някого, за да спася друг човешки живот? Морални ли са абортите? А евтаназията? Морално ли е да се клонират хора? Какви са етичните, икономическите, социалните и правните последствия от невероятните практически постижения при изследванията на мозъка? Нуждаем ли се от собственост? Има ли Бог? Какво е любовта? Какво е свободата? Как да бъдем щастливи и има ли нещо по-важно от щастието? В разсъжденията си Прехт никога не поучава, а по-скоро подтиква към размисъл. Много често той защитава различни гледни точки с толкова добри аргументи, че на човек му се иска да застане с пълно убеждение зад всичките. Книгата не дава готови отговори и рецепти. Не ни отнема възможността и удоволствието сами да мислим и да се развиваме. Защото, както пише и самият Прехт: Да можеш да задаваш въпроси е способност, от която човек не трябва никога да се отучва. Защото ученето и забавлението са тайната на един удовлетворяващ живот. Учението без забавление ни ограбва, а забавлението без учене води до затъпяване. Ако тази книга успее да събуди и развие у читателя удоволствието от мисленето, целта й ще бъде изпълнена. Какъв по-добър успех би могло да има от това чрез все по-голямо себепознание да водим по-съзнателен живот, превръщайки се в режисьори на собствените житейски импулси. Или, както се е надявал Ницше, да станем "поети на собствения си живот". Рихард Давид Прехт е роден през 1964 г. в Солинген, Германия. Отгледан е в необикновено семейство с пет деца, две от които виетнамчета, осиновени от родителите му в знак на протест срещу войната във Виетнам.