Отминаващата година се оказа с много рекорди, които, за съжаление, означават много страдание. Това заяви в интервю за БТА еврокомисарят по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева. По нейните думи от гледна точка на уроците, които светът е получил през 2011 г., бедствието в Япония е било най-тежкото и е накарало специалистите да се замислят за немислимото. Комисарят разказа с емоция за своите пътувания до разрушените от земетресение и вълни цунами японски градове, както и до районите на гладуваща Африка. Според нея осигуряването на европейската хуманитарна помощ е не само морален дълг, но и инвестиция в стабилността. Когато говорим за увеличени честота, интензивност и тежест на бедствията, това не е проблем само на по-бедните страни, а на целия свят, посочи тя. Научих в нашата работа, че най-важното е да гледаме хоризонта, да се молим за най-доброто, но да сме готови за най-лошото, добави комисарят. Георгиева открои глада в Африка, положението в Сирия и Судан, повишаването на готовността за реакция на бедствия, сред основните теми, които стоят пред света в сферата на хуманитарната дейност през идната година. - Вашият ресор е тежък по дефиниция, но оценявате ли 2011 г. като по-трудна по отношение на нуждата от хуманитарно съдействие по света? - Годината се оказа трудна, както и предишната, с много рекорди, които, за съжаление, означават много страдание. Най-драматичното събитие на годината беше сушата, която донесе глад в Източна Африка. Общо 13 милиона души са засегнати и това е най-тежкото подобно събитие от 80-те години на миналия век насам. Вторият рекорд, също много драматичен - най-скъпото бедствие, в Япония, с щети за 300 млрд. долара. В Азия наблюдавахме най-тежките наводнения в последните 60 години. Записахме и рекорд в демографската книга, преминахме 7-те милиарда. По-голямата част от растежа на населението се случва в страни, които са податливи на бедствия и конфликти. Там този растеж на населението в момент на бедствие или конфликт се превръща в трагедия за майките и децата. Важно е да поставим ударение и върху факта, че през тази година имаше най-много тежки бедствия в богати страни - започна се с наводненията в Австралия, земетресение в Нова Зеландия, тройното бедствие в Япония, в САЩ евакуираха част от Ню Йорк заради наводненията. Това ни кара да се замислим, че когато говорим за увеличени честота, интензивност и тежест на бедствията, това не е проблем само на по-бедните страни, а на целия свят. През 2011 г. имахме конфликти, които започнаха неочаквано и бързо се превърнаха в определящ фактор за своя регион - Либия, естествено, но също и Кот д'Ивоар, където се оказахме в положение бежанците да се насочат към Либерия - страна, която самата е в много тежко положение. Между 100 и 150 хиляди души бягаха към райони, където местното население живее в неописуема мизерия. Затова тази година отново трябваше да се възползваме от резервите на Европейската комисия. Започнахме годината с около 850 милиона евро /разходи - бел. ред./ по план, завършваме с над милиард и сто милиона евро, защото нуждите са много големи. - Определихме в заглавието на това интервю 2011 г. като годината, в която се случи немислимото бедствие. Споделяте ли оценката, че събитията в Япония останаха най-забележимият образ на бедствието в изминалите месеци? - От гледна точка на урок за света - да, това е най-тежкото бедствие. Като хуманитарна катастрофа най-тежко е това, което се случи в Африканския рог. Но като бедствие, което оставя отпечатък върху целия свят, Япония категорично е това бедствие, с което годината ще се запомни. Японците бяха убедени, че са подготвени да посрещнат земетресение и цунами, а бяха поставени на колене от майката природа. По две причини - първата, защото размерът на вълната цунами, която удари страната, се оказа много над очакванията за следващите 30-40 години. Второ, те се оказаха неподготвени за ядреното бедствие, какъвто беше инцидентът във Фукушима. Един от изводите, които направихме в ЕС, а и специалистите в САЩ, е необходимостта да мислим за немислимото. Другата равносметка е, че страните трябва да са готови да получават помощ. В Япония просто нямат как да получават помощи, нямат разработена система. Затова от ЕС пратихме там специалисти да координират и организират получаването на доставките. - Но японците първоначално заявиха, че не искат помощ. . .