Че Гевара, Евита, Перон, сребро, танго, Марадона, неуспешен валутен борд... Всеки от тези символи е достатъчно основание едно специално пътуване в страната, чието име значи сребро. От София до Буенос Айрес са 25 часа път със самолет. След такъв въздушен маратон едва ли първото нещо, което човек забелязва, е хубавият въздух на най-голямата латиноамериканска столица. След крепък сън вече си даваш сметка, че когато в Европа е зима, тук плажният сезон е в разгара си, че Аржентина е Европа на Латинска Америка и че истинският аржентинец можеш да го познаеш по страстта му към чая, тангото и телешките пържоли. Един от най-ярките символи на Аржентина без съмнение е тангото. То идва в Европа през Франция, поради което ударението му се премества на последната сричка. По далечния път губи своята простодушност, чувственост и шумния колорит на Буенос Айрес и столицата на Уругвай Монтевидео. Двете столици се гледат от срещуположните брегове на Рио де ла Плата (Сребърната река). Днес ние познаваме не толкова аржентинското танго, колкото неговия експортен вариант, тиражиран най-агресивно напоследък от Мадона в образа и на Евита Перон от едноименния филм. Самите аржентинци също се губят в догадки относно самите себе си. Историята на страната е кратка - испанските конкистадори стъпват тук през първата половина на XVI век. Аржентинците в по-голямата си част се чувстват европейци в изгнание несвързани с никакви местни традиции, което ги отличава от останалите латиноамерикански държави. Някъде от миналото идва почти митичният образ на пастира гаучо, самотник, който няма нужда от държава и опека, а само от свободата да бъде себе си. В действителност 86% от хората на тази страна живеят в градовете. 13 млн. от общо 39-милионното население е концентрирано в Буенос Айрес, наречен още латиноамериканския Париж заради колорита си. Тук има не само много испанци и италианци, но така също и ирландци, французи, украинци и българи. Чернокож трудно можеш да срещнеш, а от местните индианци са останали едва неколкостотин хиляди. В Буенос Айрес можеш да видиш и монументи, напомнящи за напуснатата родина - мини Биг-Бен, паметник на Дон Кихот и дори на Червената шапчица. Аржентина, разбира се, е много повече от Буенос Айрес. Съвсем различна е тя в района на разделящите я от Чили величествени Анди, в северните равнини, в безкрайните пампаси (степи), населявани от гаучос, и в глетчерите на Патагония. Самият Буенос Айрес се появява на бял свят два пъти - най-напред през 1536 г., когато враждебността на индианските племена и липсата на продоволствия накарали испанските завоеватели бързо да го напуснат. Втория път градът бил основан през 1580 г. Според легендата един от първите жители в него възкликнал: "Какъв хубав въздух." Така и бил наречен градът - "Хубав въздух". Но това е само легенда. Ядро на разрастващия се град става площадът, наречен Майски - Пласа де Майо, където на 25 май 1810 г. започва въстание против колонизаторите. Днес най-забележителната сграда на него е Президентският дворец, известен като Каса Росада - Розовата къща. Пред парадния вход на двореца стоят гренадири, а пред тях се извисява паметникът на националния герой генерал Мануел Белграно. На срещуположния край пък е градската управа Кабилдо.