По причини, които вечно се изплъзват, мнозина от нас се стремят към самоунищожение. В последно време от суицид хора умират по-често, отколкото от убийства и войни, взети заедно. Независимо от прогреса, постигнат от науката, медицината и психиатрията в ХХ век, нищо не е успяло да намали нивото на самоубийствата като цяло, пише "Ню Йорк Таймс". Годишно по цял свят се самоубиват около 1 млн. души. Миналата година повече американски войници са се самоубили, отколкото са убити в бой, и нивото на тази категория расте от 2004 година. Наскоро Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) обяви, че от 1999 година нивото на самоубийствата сред американците на средна възраст е нараснало почти с 30%. В отговор на това Томас Фриден, директор на CDC, посъветвал хората повече да общуват, да лекуват психиката си, да се занимават с физически упражнения и да употребяват алкохол само в умерени количества. Всъщност той ги съветвал да стоят по-далече от демографски групи с високо ниво на самоубийства. Проблемът обаче е в това, че към тях се отнасят не само хората, страдащи от психически заболявания (например с разстройства на настроенията), а също необщителни самотници и любители на психоактивни вещества, както и беловласи мъже, млади индианци, жители на Югозапада на САЩ, възрастни, преживели насилие в детството, и хора, които притежават оръжие. Повечето представители на тези групи никога не са имали суицидни мисли и статистиката не е способна да обясни разликата между тези от тях, които продължават да живеят, и другите, които избират смъртта. С други думи, няма начин да се разбере кой ще сложи край на живота си в следващия един час или в следващото десетилетие и кой от рисковите фактори ще изиграе своята зловеща роля. Разбирането на това как се развиват суицидните мисли, как да се открият те и да се спрат, не е по-добро, отколкото е било преди два и половина века, когато самоубийството станало не само философски, но и медицински проблем и когато лекарите съветвали такива хора да се лекуват с вана студена вода. За най-ранното споменаване на самоубийството в литературата може да се смята разговорът на уморения от живота с неговата душа отпреди повече от 4000 години в Древен Египет. Чак до XVIII в. "загадката на самоубийството" е привличала само художници, философи и религиозни дейци, а не лекари и учени. Първата теория за самоубийството е предложена едва през 1897 г. от Емил Дюркем. Той твърдял, че мислите за суицид възникват в отговор на отношенията на човека с обществото: когато индивидът чувства, че не се явява част от цялото, когато е налице разкъсване на тъканта на всекидневния живот, се ражда мисълта, че е по-добре да си отидеш. Зигмунд Фройд е поставил самоубийството в една категория с мазохизма, тоест хората приключват със себе си, когато се включи агресивното, свръхкритично към самия себе си Суперего.