Литума в Андите Още като видя индианката на вратата на колибата, Литума се досети какво ще каже. И тя го каза, но на кечуа, като предъвкваше думите, а от ъгълчето на беззъбата й уста се стичаше тънка струйка слюнка. Какво казва, Томасито? Не я разбирам много добре, господин ефрейтор. Полицаят се обърна към жената също на кечуа, като й даде знак с ръка да говори по-бавно. Тя повтори неразбираемите думи, които за Литума звучаха като дивашка музика. Внезапно го обзе силно безпокойство. Какво казва? Мъжът й изчезнал измърмори помощникът му. От четири дни. Станаха трима промълви Литума и усети, че лицето му се облива в пот. Мамка му! Какво ще правим, господин ефрейтор? Запиши показанията й. По гръбнака на Литума полазиха мравки. Да ти каже всичко, което знае. Ама какво става тук! възкликна полицаят. Първо нямото момче, после албиносът, а сега и един от надзирателите от строежа на шосето. Не може да бъде! Не можеше, но се случваше, и то за трети път. Литума си представи безизразните лица и ледените погледи, с които щяха да го гледат всички в Накос работниците от временното селище и индианците от комуната, когато ги запиташе дали знаят нещо за мъжа на тази жена. И почувства отчаянието и безсилието, които бе почувствал, когато ги бе разпитвал за другите двама изчезнали отрицателно поклащане на глава, едносрични отговори, бягащи погледи, свъсени вежди, присвити устни и усещане за смътна заплаха. Сега ще е същото. Томас започна да разпитва жената. Записваше думите й в тетрадка с лошо подострен молив, който плюнчеше от време на време. "Терористите ни дишат във врата помисли си Литума. Някоя нощ ще ни нападнат." За изчезването на албиноса също бе съобщила жена майка или съпруга, така и не разбраха. Човекът отивал или се връщал от работа, но не стигнал доникъде. Педрито слязъл в селището да им купи бира и въобще не се върнал. Никой не ги видял, никой не забелязал да са обзети от страх и притеснение или да са болни от нещо, преди да се изпарят. Планината ли ги беше погълнала? След три седмици ефрейтор Литума и полицаят Томас Кареньо бяха в същото неведение, както и първия ден. А сега вече изчезналите бяха трима. Мамка му! Литума изтри длани в панталона си. Заваля дъжд. Едрите капки силно и неравномерно трополяха по ламаринения покрив. Още нямаше три следобед, но от бурята небето бе притъмняло и навън беше като нощ. Някъде далече се чуваха гръмотевици. Те отекваха в планините с накъсани хрипове, сякаш излизаха от дълбините на земята, където според планинците живеели бикове, змии, кондори и духове. Ама наистина ли вярват в това? Естествено, господин ефрейтор, дори им се молят и им оставят приношения. Не сте ли виждали купичките с храна по проходите в Кордилерата? Когато планинците му разказваха тези неща в кръчмата на Дионисио или докато ритаха топка, Литума не беше наясно сериозно ли говорят, или се занасят с новодошлия от крайбрежието. От време на време жълтеникаво змийче се плезеше на облаците през пролука в стената. Дали наистина вярваха, че светкавицата е Великият небесен гущер? Гъстата дъждовна завеса бе закрила бараките, бетонобъркачките, валяците, джиповете и къщичките на индианците от комуната, надничащи между евкалиптите на отсрещния склон. "Сякаш всички са се изпарили" помисли си Литума. На строежа работеха близо двеста души, които бяха дошли от планинските департаменти Аякучо и Апуримак, но най­вече от градовете Уанкайо и Консепсион в департамента Хунин и от град Пампас в департамента Уанкавелика. От крайбрежието, доколкото знаеше, нямаше нито един. И помощникът му не беше от крайбрежието. Но макар че се бе родил в градчето Сикуани, недалече от Куско, и говореше кечуа, Томас приличаше на креол. Той бе довел в Накос немия Педро Тиноко, който пръв бе изчезнал. Полицаят Кареньо беше открит младеж, но склонен към меланхолия. Нощем откровеничеше с Литума и беше добър другар. Ефрейторът му го бе казал още като пристигна: "По характер ти сякаш си роден на крайбрежието, Томасито. Дори в Пиура". "Щом вие го казвате, това означава много за мен, господин ефрейтор." Без него животът в тази пустош щеше да е още по­мрачен. Литума въздъхна.