На 7 юни тази година българската публика имаше възможността да се докосне непосредствено до мислите и личността на един щастлив французин Лоран Гунел. 43-годишният мъж е истинско доказателство за това, че животът ни е едно постоянно развитие, което може да ни отведе до неподозирани превъплъщения. Самият Гунел по професия е счетоводител, но той остава такъв незадълго. Причината усещането, че това не е животът, който го прави щастлив. В атмосферата на много любопитни лица, събрали се във "Френския културен институт" в стремежа си да чуят с ушите си поучителните слова на Лоран Гунел, последният отговори на въпросите на българските си читатели и критици. Бях провалил живота си, други си го бяха присвоили. Смъртта ми принадлежеше. Единствено на мен. И дума не можеше да става да позволя някой да ми попречи, да се опита да ме убеди с успокояващи доводи, че животът все пак е прекрасен или пък че други са по-нещастни от мен, или кой знае какво още. При всички положения никой не можеше да ме разбере, а и за нищо не молех. Повече от всичко на света исках да съм сам. Сам.- Оставете ме. Аз съм свободен човек. Правя каквото искам. Вървете си. Гледаше ме мълчаливо и внезапно изпитах неясното чувство, че нещо не е в ред. Изглеждаше... отпуснат. Да, точно така, отпуснат! Спокойно поднесе пура към устните си. - Давай, скачай! Думите му ме потресоха. Очаквах всичко друго, но не и това. Какъв беше този? Що за извратен тип? Искаше да ме гледа как падам и да се наслаждава? По дяволите! Точно на мен трябваше да ми се случи! Не е възможно! Какво, по дяволите, толкова лошо бях сторил на Бог? Избухнах. Бях бесен от гняв, сдържан гняв, който прогаряше лицето ми. Не можех да повярвам.