Първа част можете да почетете ТУК Манхатън мирише. Първият ден мирише непоносимо и търсиш причините City-то е разделено на националности и сякаш всяка една се рекламира с манджите си /Корейския квартал и повечето надписи са директно на техния език, Little Italy, по-нататък Бразилия, и т.н./, после забелязваш шахтите от канавките, които също имат специфична миризма, ресторантите, независимо къде и на коя култура са пак искат да те попият с острите си ухания, непременно си помисляш, че и негрите миришат, няма да давам становище и заедно с това с повечето хора миришат на скъпи парфюми и вероятно това е някаква микростена спрямо външните миризми. Но това е само първия ден. Първата вечер в асансьора споделих на една американка, че ми мирише града и тя се засмя, каза ми това, с което се съгласих на следващия. Свикваш и спира да ти прави впечатление. Абе, Америка си е Америка. В България една работа като замирише... Има някаква местна теория, според която ако не кажеш поне две приказки в асансьора най-вероятно не знаеш езика. Тук ако тръгнеш да се обясняваш в асансьора, по-сигурно е, че занапред ще отбягват да се качват с теб. Първият ден е по-кратък. Отдавам го на адаптацията и храната. Empire State Building, не им стигат останалите небостъргачи, че и тая работа, 460 метра. Половин километър по вертикалата. 47 долара и няколко часа чакане, гледката е "алеле майко", не съществува и математическа вероятност да застанеш на по-висока градска атракция/ и "Бурж ал Араб" отстъпва със стотина метра/. За протокола стилът е Арт деко. Но има още 4 по-високи сгради в света, тази просто е най-известната. Втората по височина сграда в NY е Chrysler. Строителството е без аналог в Европа. По-късно имах лек, почти културен спор с едно момиче за чара на града. Тя даваше примери с Виена "там е или помпозно, или монументално". Много готин израз. Трудно може да се каже, че в NY има помпозни сгради, но внушителни и сякаш, за да объркат самочувствието на чужденците със сигурност. Сградите отначало снимаш с увиснало чене и се чудиш кое е точното място, така че да я хванеш цялата без да режеш етажи на дисплея. Трудна работа. А тази коя е. Имате ли нещо против да ме снимате пред входа, ако хванете и надписа два пъти по-добре. Перманентно попадаш на други туристи, за местни отдавах тъмнокожите /и не всички/ останалите помежду си говорят на други езици / и ние сме учили това-онова, въобще не ми пробутвай италианския си/. Спират ме две жени видимо европейки, на практика испано-говорящи, Латинска Америка. Питат: Times Square? Това им беше английския. Ок, упътвам ги на английски и соча с пръст по картата, доуточняващите въпроси ми задават на испански. Аа, така нема да се разбереме. Do you speak English?, No, no English. Става ясно, че не говорят, ама разбират. Още веднъж обяснявам, кимат и виждам, че тръгват в правилната посока. Да приемем, че на втория ден можеш да упътваш. Колко да е голям Манхатън - 87 кв.км. Наистина Times Square е атракция, всичко премигва в царството на електрическите рекламни пана. Има дълга история за това как са еволюирали тези рекламни пана. Но както и да ви я разказват е добре да сте там и ако ви угасне апаратчето за батерии, купете си, две са 5 $, снимките после се изплащат. Аз така направих, че и няколко клипчета, докато пресичам улиците. Повечето са еднопосочни и ако няма автомобили пресичаш на червено пред очите на полицаите. Ходи и им кажи на американците, че тая демокрация ще ги съсипе. Рядкост са светофарите в Манхатън с три цвята. Червена длан и зелено човече. Ако няма автомобили давай напред. На един австралиец, с който бръмчахме до Статуята на свободата му обяснявах, че ако в нашата столица пресечеш на червено си мъртъв, и на зелено също може да те премажат, но на червено си сигурен пътник.