В източната част на розовата долина се намира един малък град, който съдържа в себе си повече история от няколко големи града събрани заедно. Никога не съм идвала в Мъглиж, но като повечето хора го свързвам с "Паметника на септемвриеца". Това е онзи мъж, който на 13 септември 1923 година повежда съгражданите в първата битка на Септемврийското въстание. Още на влизане в града се вижда една ръка, която сочи напред, няколко мига след това пред погледа ти се открива цялата каменна статуя, която стои като стожер в центъра на градчето и го пази. Домакините ни в Мъглиж решават да ни заведат първо до паметника. По предложените два маршрута пеша по стълбите или с автобуса, избирам да "планинарствам". Още на първото стъпало питам с нескрито любопитство: "А Септемвриецът има ли си име? Бил ли е реален човек?". Историята разказва за Георги Димов-Гената, който нахлува сам на 13 септември вечерта, въоръжен със сопа, в полицейския участък на града и обезврежда четиримата полицаи. Това фактически слага начало на въстанието в Мъглиж, който е първото място, на което избухва. Затова пред паметника на Генко, в дебела каменна плоча са издялани думите "Мъглиж беше пръв!". Селото е овладяно от въстаниците, които обявяват създаването на работническо-селска власт. Когато научават, че от Стара Загора е изпратена военна част да потуши бунта, селяните се изтеглят в планината, за да изчакат обявяването на въстание в цялата страна. Гледката от паметника е невероятна целият град се разкрива пред очите. Виждат се църквата "Свети Димитър", училището, площада "Трети март", на който величествено седи оръжие "Круп" използвано във втората световна война, реката, манастира "Свети Николай Чудотворец". Домакините ни разкават, че сегашният Мъглиж се е възраждал поне три пъти от пепелта. Градът е бил изпепеляван до основи при инвазията на османците. Но хората не се отказвали, винаги се връщали на това място и го съграждали наново. По време на турското робство градът наброява над 11 000 души, но след като е опустошаван многократно, днес жители те му 3599. Паметникът е построен по повод 50 години от Септемврийското въстание през 1972 година. Слизаме право надолу, към църквата "Свети Димитър", която в момента се реконструира. Но по божия воля ни пускат да влезем и да видим храма отвътре. Строежът на църквата е започнат от майстор Кольо Фичето, но скоро след това той се разболява и строежът поема един от неговите най-добри ученици уста Генчо Новаков. Той е автор и на иконостаса. Църквата е уникална като архитектура и е обявена за паметник на културата. Основният камък на храма е положен през 80-те години на 19-и век, а освещаването е станало през 1891 година на Димитровден. Той е издигнат на мястото на разрушена по време на робството църква. Храмът "съчетава византийската традиция с възрожденския български барок".