Маруся Мирчевска за първи път говори за фамилията Живкови. Майката на внука на Тодор Живков сподели впечатленията си от далечния 10 ноември и живота сред първите в държавата в интервю за Стандарт. На снимката: Сватбата на Маруся Мирчевска и Владимир Живков през пролетта на 1979 година. Официален семеен портрет. От ляво на дясно: Тодор Живков, Мария Йорданова - кума, пред нея Тодор Славков, Владимир Живков, Маруся Мирчевска-Живкова, Георги Йорданов - кум, Людмила Живкова, Петко Мирчевски - баща на булката. - Как се съгласихте да говорите с мен за фамилията?- По три причини. Първата е, че баща ми ви имаше доверие, а той познаваше добрите хора. Защото сам беше много добър човек и баща. Втората е, че стигнах до извода, че българите можем да преодолеем и миналото, и да създадем новото си бъдеще, ако се опрем на Христовата вяра, която винаги ни е спасявала, исторически. Единствено в България светите отци на нашата църква са излизали на релсите да спрат влаковете на смъртта, да спасяват и евреите. Това не е станало никъде другаде по света. Само в България. Ние сме упорит народ, но сме забравили, че сме и миролюбив народ. Първата сричка на моето фамилно име ми го напомня всеки ден. Някои приятели ме наричат накратко Мира. Третата причина е, че моят син е със съдба, която е като съдбата на България. Няма как да го разделим на две, защото, видите ли, аз и Владимир сме толкова различни. Всички сме еднакво Божии чада. Но не всички в България са приели вярата в сърцето си. Това е доброволен процес. - Как попаднахте в семейство Живкови? Никога не говорите за Владимир Живков. - Заслугата е изцяло на Владимир. Спомените са много лични и тъжни от самото начало. Володя беше до мен, когато изгубих майка си. Бях много млада.