На 30. 01. 2012 г. дуетът Госини и Семпе ще се погрижи за ведрото ви следновогодишно настроение! Както знаете, книжките за безобидните лудории на известните съученици са адресирани към деца над 9 до 99 години! С книгата "Междучасията на малкия Никола" (превод: Венелин Пройков, цена 9 лв., 140 стр.) съвсем не си губите времето. Ще разберете как се прави вестник и какво значи забележителен футболен двубой. Тук присъства и прочутият разказ за розовата ваза, а в края на учебната година Никола получава награда за... количеството на своето красноречие. Из "Междучасията на малкия Никола": В училище стана нещо страшно изгониха Алсест! Цялата работа се случи през второто сутрешно междучасие. Всички заедно играехме с топка на ловец и дивеч, нали знаете как се играе: който държи топката, е ловец; тогава се опитва да удари някое друго приятелче с топката, удареният се разплаква и на свой ред става ловец. Много е щуро. Единствените, които не играеха, бяха Жофроа, понеже отсъстваше, Анян, който в междучасията винаги си преговаря уроците, и Алсест, който дъвчеше последната си сутрешна филия с конфитюр. Алсест винаги си запазва най-голямата филия за второто междучасие, понеже то е малко по-дълго. Ловец беше Йод, а това рядко се случва той е много силен и всички избягват да го целят с топката, защото той като ловува, много боли. Та Йод се примери в Клотер, а Клотер залегна по корем и си покри главата с ръце; топката прехвърча над него и бам! удари Алсест по гърба, Алсест си изпусна филията и тя падна на земята откъм намазаната страна. Алсест здравата се ядоса, цял се зачерви и се развика. Тогава Бульона нашият възпитател пристигна тичешком да види какво става, обаче не видя филията, настъпи я, подхлъзна се и за малко да падне. Ама че се учуди Бульона, като видя конфитюра по обувката си. Алсест направо побесня, размаха ръце и завика: Ей да му се не види! Не можете ли да гледате, като стъпвате? Така де, че какво е това! Алсест много се беше ядосал; въобще човек не бива да се пише тарикат с яденето му, особено пък с филията от второто междучасие. Бульона също не беше доволен. Я ме погледнете в очите каза той на Алсест. Какво казахте? Ами казах, да му се не види, че нямате право да стъпвате по филиите ми! извика Алсест. Тогава Бульона хвана Алсест за ръката и го отведе. Като стъпваше, Бульона правеше цап, цап, понеже конфитюрът беше полепнал по крака му. После господин Мушабиер би звънеца и междучасието свърши.