За мнозина Countryman бе отговор на молбите им с отправен към небето взор. За други анатемосан автомобил, потъпкал всичко свято, което създателят сър Алекс Исигонис бе заложил в MINI. Истината е точно по средата: Countryman е много по-голям от класиката One, но продължава да бъде компактен и силно открояващ се, като неутрализира наследствените недостатъци от хронична липса на място и невъзможност за употреба от повече от двама възрастни. MINI John Cooper Works Countyman е специална порода. Това е дяволско изчадие, което отприщи тъмната, гангстерска страна в мен. Нямам татусите, най-малкото приковаващото излъчване на Куката, но в JCW Countryman се почувствах именно като най-емблематичната фигура в българския ефир лошо момче, което проповядва с Библия, а в моя конкретен случай и с две димящи дула, пред които излиза боботещият рев на V-шестака. Простете, обърках се, на 4-цилиндровия 1,6-литров мотор. Дори не може да си преставите как звучи този агрегат. А акустичното усилване на рева от обема на багажника (да, Countryman си има и багажник), те кара да настръхваш при всяко спадане на оборотите. Наистина ми е трудно да опиша този звук, но много лесно ми е да опиша пътното поведение на MINI JCW: дяволски директно. Без значение дали говорим за One или Countryman. С една основна разлика. 4х4 задвижването на Countryman го прави много по-култивиран автомобил. Да, няма я режещата болка в кръста при преминаване през дори най-малката неравност, няма го ритника в бъбреците при смяна на 2-ра и 3-та предавка, които буквално взривяват всякакви по вид и големина камъни в отделителната система. Това го можеше оригиналното John Cooper Works. И аз ще продължа да съм влюбен в него до гроб точно заради тези му свойства. Като руса любовница прави всичко така, както го искаш, веднага, без извинения, винаги готова да разпердушини наточени до неузнаваемост богати "дами", вързали по няколко стотин "коня", но разглезени от разточителството. А ето я и новата ми любовница.