Разделението на човека на душа и тяло е малко преувеличено. Когнитивните и физическите способности на човека са ограничени, но представите за характера и степента на тези граници все още се преразглеждат. В много случаи самата мисъл, че не сме всесилни, е ограничаващ фактор. Стига да я отхвърлим, и се случват чудеса, пише Scientific American. Например психолозите Улрих Вегер и Стивън Лафнън събрали доброволци да отговарят на въпроси, които ще възникват на екрана на монитора. На участниците в една от групите било казано, че преди всеки въпрос ще се появява отговорът, но само за миг те няма да успеят да го възприемат съзнателно, но безсъзнателно би трябвало да го уловят. На друга група било съобщено, че това ще бъде само сигнал, че ще се появи следващият въпрос. Всъщност и в двата случая на екрана се появявал само случаен набор от букви. И все пак участниците в първата група по-често отговаряли вярно. Увереността, че са ти подсказали, повишава нивото на знанията! А как стои въпросът със зрението? Склонни сме да мислим, че това по същество е механичен процес. Но Елън Лангър и колегите й от Харвардския университет смятат различно. В експерименти те изхождали от стереотипа, че пилотите на изтребители притежават отлично зрение. Доброволците били поканени на тренажор във ВВС, където всичко изглеждало автентично уреди, хидравлични системи за имитация на движението на самолета, автентично кресло, дори им предложили да се облекат като пилоти. Когато участниците изпълнявали прости маневри, зрението им се подобрявало в сравнение с показателите, които демонстрирали, докато седели в креслото на неработещия тренажор. Тук обаче не става въпрос за мотивацията. На друга група било предложено да прочете есе за мотивацията и тя трябвало много да се постарае при проверката на зрението в неактивния тренажор. Съществени подобрения не били отчетени.