SoulLady е на 23 години от Кюстендил, Оушън сити малък американски град в щата Мериленд /"Земята на Мери", все ни е тая коя е Мери, 1 млн.$ са си един 1 млн.$/. SoulLady е студентка, учи икономика, по време на нейната студентска бригада се чупи леглото й, запознава се с безброй местни идиоти, мисли за своето момче в Европа, снима пейки и не спи само две нощи. Заминаваме, слънцето не ни изпраща, вали слабо, малко родители махат вяло от летището. От всички излитания най-готиното е един среден момент, в който се отлепваш от земята. Трябва да се лети, за да се разбере, не е като виенско колело или London eye. От самолета снимаме Европа, Старият свят, от няколко хиляди километра континентът  не е толкова голям.   Първа спирка Лондон, добрите любезни англичани с още повече индийци по летищата, а те ще те упътят за всичко, което може да ти хрумне и го изречеш близо до тях.   На летището е пълно с народ, който трудно можеш да определиш откъде е, като само слушаш или гледаш, а ние предимно гледахме от едни столчета, които тук наричаме щъркели и от време на време досаждахме на хората с чалмите за нашия полет.   Часовата разлика е два часа назад чиста печалба, особено в чужбина. Когато пътуваш назад във времето, си напълно спокоен така или иначе миналото ти е ясно. Големият спек е, когато летиш напред.   Вашингтон. Нищо общо с английския. Да слушаш обикновени американци да ти говорят приятелски на английски, след като преди малко си бил в Англия, е все едно да си чатиш през Skype с циганин  и да му обясняваш за анюитетните вноски. Отначало изтръпваш от техния сленг. И после ставаш като тях.   Два часа ни бяха нужни, само за да се откопчим от летището, наложи се да се събуем и боси, проверките са страхотни, гледат те под лупа, но не изключвам вероятността, някой пак да прекарва неща, с които се разрушават небостъргачи или обикновени весели прахчета. Американците и след 600 години и 12 чернокожи президенти няма да забравят 11 септември. А това наистина тормози пътуващите. Към 2 часа през нощта стигаме Оушън сити. Полуживи и залитащи, всички се добираме до квартирата. Вчера си бях в България, броя до осем и заспивам.   Светът все още става за живеене.   Събуждане на няколко хиляди километра от вкъщи какво има за работа наоколо.