Анелия Митова, специално за Actualno.com По отношение на ловуването мненията се разделят. Едни го смятат за варварско отношение към невинните животни. Други го препоръчват като аристократичен спорт. А за трети е единственият начин да си доставят organic food - манията на претоварения от отрови ХХI век. Но всички се помиряват на масата пред добре приготвения дивеч и решават, че истината е някъде посредата. Т.е.  - далеч сме от времената, когато ловът е бил поминък и начин за оцеляване, но все още човечеството не е преодоляло атавистичната страст да преследва плячката. До началото XVII век дивечът е бил основен продоволствен продукт за европейското население. В много литературни текстове и исторически документи от онова време са споменати десетки видове дивеч, които били напълно достъпни не само за аристокрацията и средните слоеве, но и за простолюдието. Старата изобразителна и писмена култура на България свидетелствува за широката популярност на лова и по българските земи. Тракийски богове убиват лъвове, сърни, диви свине. Прабългарски конници преследват дивеч с копие, лък или ласо, придружавани от вярното си куче. Българските царе Константин Асен, Йоан Александър, Йоан Шишман подаряват на манастири, заедно с обработваеми земи, и места за лов на дивеч. В епохата на Ренесанса ловната страст се настанява трайно в изобразителното изкуство. Освен че ловните сцени стават предпочитан композиционен шаблон, дивечът обсебва почти напълно натюрморта. Между традиционните фруктиери и вази с цветя, полягат убити зайци, яребици и фазани. Достатъчно е да споменем такива майстори на четката като Франс Снайдерс и Петер Паул Рубенс - самите те запалени ловджии. Въобще, преследването на животно в естествената му среда неизвестно защо е особено привлекателно за хората на изкуството. Какво би било творчеството на Хемингуей, на Тургенев, на Чехов, на Кнут Хамсун, на Джек Лондон и на нашите Радичков, Хайтов, Дончо Цончев без ловните разкази? С лов обаче са се развличали и немалко държавници - американският президент Теодор Рузвелт, който остава в историята и като защитник на изчезващите видове; британският министър-председател Уинстън Чърчил, на чието име е кръстен модел ловна пушка; българският цар Борис III, който за "умелите грижи и сполуките при развъждането на полезен дивеч в България" бил провъзгласен за почетен член на общото сдружение на германските ловци. А на Третата сесия на Международния ловен съвет през 1936 г. във Варшава председателят на съвета Максим Дюкрок сочи цар Борис III за "един от най-културните и най-сведущи ловци в Европа". Традицията е жива и все повече хора днес предпочитат да осигурят месото за трапезата от планината, а не от фризера във супермаркета.