Скалното светилище Белинташ вероятно е с 2000 години по-старо от Хеопсовата пирамида. Археолозите на обекта са почти сигурни, че платото е започнало да се използва за езически ритуали от древното население на Родопите още в 5-ото хилядолетие преди Христа. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които били датирани към каменно-медната епоха. Вертикалните изсичания в скалите приличат на човешка глава и се предполага, че намесата върху твърдата скала е направена през 5-ото хилядолетие пр. Хр. Ако предположението на д-р Бориславов и колегите му се докаже, това ще означава, че по древност Белинташ може да се окаже сериозен конкурент на Перперикон, пише Монитор. Археолозите искат да докажат тази си хипотеза по време на започналите разкопки в подножието на Белинташ, които ще продължат до 1 септември. Финансирането на проучванията тази година е с 40 000 лева от Министерството на културата. Това съобщи д-р Борислав Бориславов, който е ръководител на разкопките. "Не се знае какво племе е живяло по тези земи по това време. За този период няма никаква писменост и е спорен въпросът дори дали населението от 5-ото хилядолетие пр. Хр. има връзка със следващото от 3-ото хилядолетие", обясни зам.-ръководителят на разкопките Мартин Христов.