Тази седмица на политическата сцена се появи поредният нетрадиционен играч. Меглена Кунева заяви претенции да бъде кандидат за президент на гражданите, като събра зад себе си Инициативен комитет от леви и десни интелектуалци. Този акт породи много въпроси и даде един възможен отговор - част от интелектуалците, представяйки се за гражданското общество, потърсиха цивилизационна, а не политическа алтернатива на статуквото, пише в анализ в "24 часа" и на собствения си сайт евродепутатът Надежда Нейнски. Казано с прости думи, избраха да подкрепят човек, който говори чужди езици, прочел е повече книги от "Оцеола" и е известен на Запад не защото яде филии с мас и тича по шортета. Щом партиите, казаха си те, им се подиграват със своите неубедителни кандидатури, щом злоупотребяват с тяхното търпение, то те ще ги накажат със свободния си избор. Дотук добре. Остава най-важният въпрос: може ли дебатът за избор на президент да бъде сведен до цивилизационен? До противопоставянето на една личност на друга? Каква всъщност алтернатива представлява Кунева в политически план? Каква е нейната политическа платформа? И кой е гарантът, че хората, които днес я подкрепят, утре няма да бъдат употребени за неясни цели? Истината е, че не само в далечната, но и в по-близката ни история можем да назовем имената на лидери, които се заявяваха като "говорители на народа", а дошли на власт, заменяха гражданското с едноличното. По примера именно на Симеон Сакскобургготски Борисов приравни парламента с машина за гласуване на решенията на правителството. Самият той вече дори не счита за нужно да се явява пред депутатите, когато представя бюджета или сменя министрите си. Той уволнява, Той назначава, Той вдига пенсии и заплати, Той наказва провинилите се. Съдебната власт е набутана в ъгъла със стигмата на корупция от също толкова търпящата критика за корупция изпълнителна власт. Просто Генералът замени Царя и така всичко си продължи постарому "в името на народа простете, в името на гражданите. Никой така и не посмя да пита кой контролира Него.