Вярвате ли на късмета си?! Или че нещата в живота се случват случайно?! А може би, все още сте непораснали деца, които вярват във вълшебства  и поверия… Да си призная, доскоро ако някой ми зададеше същите тези въпроси едва ли щях да бъда сто процента сигурна в отговорите си. Случайни неща според мен няма! Късмет…   Е, понякога проработва. Но поверия да се сбъдват?! Идва ми в повече уверявам ви!   Случи се така, че когато за последно бях в Солун, по препоръката на възрастна екскурзоводка хвърлих монета в Бяло море. Това било поверието и най-сигурната заявка за завръщане някога тук, отново под слънцето на Егея. Тогава, прилежно изпълнила сакралното действие дори и не подозирах колко скоро ще  се завърти колелото на моя късмет и ще се задвижи механизмът на невидимите сили, за да се случи всичко, което всъщност  трябва да се случи, за да се сбъдне едно поверие! Знам… знам, че вече недоумявате какво искам да кажа.   Отдавна се пренасях в мислите си на едно чудновато място и мечтаех час по-скоро да го посетя отново. Разбира се, докато си мечтаех за там дори и не предполагах колко скоро ще  мога да се докосна до необичайната му атмосфера и духовен заряд. Изненадващо появила се възможност съвсем в края на пролетта, ми предоставя шанс да посетя мечтаното от мен късче земя! Чудите се кое е мястото ли… Метеора да, Метеора там някъде из Тесалийската равнина на Гърция. А пътят до Метеора то се знае от къде минава….Солун! Вече предусещах задоволство от изпълненото сякаш с магическа пръчица  поверие спомняте ли си онова с хвърлената в Бяло море монета… Толкова си мечтаех да се завърна там!   И ето ме отново с цялото семейство на път!   Ще ви призная.