Церемонията по ръкополагането на Негово Високопреосвещенство Неофит миналия месец с целия византийски блясък, отново напомни, че България никога не се е отърсвала истински от наследството на 40-годишното строго комунистическо управление и от всички двулични действия, свързани с него, пише американското издание "Ню Йорк Таймс", предаде БГНЕС. Интронизацията му за патриарх на България, духовен лидер на милиони православни вярващи в страната, трябваше да предизвика гордост и морално обединение в бедната страна, изправена пред вакуум в политическото ръководство и повсеместни икономически проблеми. България е изправена пред нови сътресения от средата на февруари, когато избухнаха национални протести заради увеличаването на цената на тока. Националното правителство подаде оставка, за да предотврати нови кръвопролития. Но тази седмица в страната беше обявен национален траур заради смъртта на един протестиращ, Пламен Горанов, който се самозапали пред сградата на общината в родния си град Варна. Църквата не изигра никаква роля за помиряването на неспокойната си страна. Подобно на 11 от 14-те митрополити, които съставляват управляващия синод на Българската православна църква, Неофит има досие, документиращо или намекващо за сътрудничеството му с влиятелната тайна полиция по времето на комунизма. Данните за сътрудничество, за което църквата така и не се извини, бяха очаквани, но броят на замесените архиепископи, когато държавна комисия отвори досиетата на църковните лидери през януари 2012 г. "надмина всички очаквания", отбелязва Момчил Методиев, историк, който изследва църквата по времето на комунизма. В сравнение с досието от 30 папки на Западноевропейския митрополит Симеон, досието на Неофит от 16 страници е тънко. Макар то да съдържа само предложение на властите за вербуването му като агент и негативна оценка за годността му за работа в Държавна сигурност, разкритието повдигна тежки въпроси дали по-уличаващи документи не са били скрити. Подобни въпроси стоят без отговор повече от 20 години след комунизма, илюстрирайки обърканата връзка на българите с миналото.