България вече има Музей на социалистическото изкуство. Начинът, по който той бе създаден обаче, го превърна в поредното противоречиво постижение на Министерството на културата с министър Вежди Рашидов. Една критична гледна точка, различна от всеобщия патос и ентусиазъм, сподели в интервю за радио Хоризонт художникът Цвятко Остоич. Ето какво е неговото становище: "Аз мисля, че този музей е някакъв non sense. Първо, трудно ще намерите някакво единодушно определение на това що е то социалистическо изкуство. Безобразно е изкуството да се обвързва с някакви политически доктрини". Според него не може критерият за това дали едно изкуство е социалистическо да бъде времето, по което е създадено. Художникът припомни, че дори Микеланджело, като много други големи творци, е работил по поръчка, но никой не твърди, че изкуството му е поръчково. Така, както не можем да наречем изкуството в Египет тоталитарно или абсолютистко. Според него е нормално творци да работят по поръчка, но е убеден, че това не може да бъде определение на изкуството им. Според Остоич в такъв контекст тези творци не бива да бъдат излагани, защото в голямата си част тук става въпрос за творци, които са гордост за българската култура. "Не само, че не е питан никой от наследниците на тези хора, но има и писма от наследници и живи автори, които са възразили категорично техни произведения да бъдат експонирани, а това е в нарушение на авторските им права. За мен това категорично е маргинализация на творчество, което би правило чест на всяка една културна държава", добави Остоич.                                         "Има и произведенията от преди този период, трябва ли да ги слагаме в музей на капиталистическото изкуство", попита иронично художникът. "Това е политизиране на изкуството.