Романът разказва историята на една четиридесетгодишна жена Амалия Койич преводач и литературен критик, която в зрелите си години научава, че е осиновена. Вестта я довежда до нервен срив, който се превръща в начална точка на мъчително пътуване към себе си. Добре изградената й идентичност се разпада и тя е изтерзана от собствената си неспособност отново да намери своето "Аз", приемайки реалностите на своето генетично наследство. Тръгвайки по следите на своите родители, героинята се среща със своята рождена майка, повеждайки читателя през различни социални слоеве на съвременна Сърбия. В тази критична ситуация съпругът й я напуска, за да заживее със съпругата на природения й брат, от която очаква дете, каквото самата тя не може да има. Неспособна да приеме реалността такава, каквато е, Амалия Койич удря глава във фактите като в стена. Поразена е от откритието, че е способна всичко да разбере и нищо да не реши. Със съдбата на главната героиня романът поставя въпроса за същността на идентичността дали тя се унаследява или се изгражда, т.е. дали модерният човек има свободата да изгражда себе си или е обречен от гените си толкова, колкото и своя далечен прародител. Героинята на Вида Огненович е убедена, че наследството е определящо, а всаденото ни чрез възпитанието задължение е да запазим предаденото ни от предците. Толкова силни са убежденията, формирани чрез възпитанието. Така авторката поставя въпроса в обществено значим контекст, считан за характерен за Балканите. Както самата тя казва в едно интервю: "В разбирането за идентичността, особено националната, по тези земи съществува един видим парадокс. От културна гледна точка той се преживява като крехко цвете, което може да бъде заплашено от всичко друго освен от удивлението и затова трябва да го пазим и да се грижим за него като за болен, угаждайки му макар и със свито сърце и пеейки химни. От друга да кажем социална гледна точка, го считаме за несломим като желязо, което се калява в огъня на порицанието на чуждата идентичност. И естествено, в тези модерни времена тази вкаменена идентичност се потвърждава и брани с кръстосване на ножове или на много по-силни оръжия, въпреки големия напредък в мисленето и действията." Романът "Прелюбодейци" е написан в аз-форма, но всеки от героите говори със свой глас, което превръща емоционалната изповед на една модерна жена в открит диалог за крехкостта на съвременния човек, от който произтичат много въпроси и нито един еднозначен отговор. Вида Огненович е сръбска писателка, драматург и режисьор. Родена е през 1941 г. в днешна Черна гора. Детството си и ученическите години прекарва във Войводина и в Сърбия. През 1963 г. завършва литература във Филологическия факултет на Белградския университет, а през 1965 режисура в Белградската академия за театарално, филмово и телевизионно изкуство. Специализира в Сорбоната, Париж, а защитава магистърска степен в университета в Минесота, САЩ през 1972 г. От 1974 до 1979 година работи като асистент във ФДУ в Белград. Има четиригодишен мандат като директор на Народния театър, след което остава там като режисьор. Гост-професор в университите в Лос Анжелис и Чикаго, както и в почти всички големи университети в САЩ през периода 1981 1999. Професор в Академията по изкуствата Нови Сад. Като режисьор има повече от сто постановки, част от които по нейни собствени текстове. Прозаични творби: събрани приказки Отровно мляко от глухарчета : (Просвета, Београд, 1994) и Старият часовник (Просвета, Београд, 1996), Най-добрите разкази на Вида Огненович (Просвета, Београд, 2001), романите Къщата на мъртвите мириси (Просвета, Београд, 1995) и Прелюбодейци ( Стубови културе, Београд, ) драми: Меланхолични драми (СКЗ, Београд, 1991), Девойката със сините коси (Арс драматика, Београд, 1994), Последни комедии (СКЗ, Београд, 1994), Милева Айнщайн, както и събрани драми в три тома (Стубови културе, 2000, 2001, 2002). Носител е на много престижни литературни награди, между които: 1994 книга на годината, Андричева награда за разкази 1995, наградата Бланко Чопич за проза 1996, наградата Лада Костич за роман 1996, наградата Пая Марконич Адамов за проза 1997, награду Романда Сербика за проза (1998), наградата Стефан Митров Љубиша за цялостен принос в литературата (1999). Прозата и драматургията й е преведена на английски, унгарски, македонски и немски. Вида Огненович е един от най-авторитетните дисиденти в Сърбия от времето на Слободан Милошевич, основател на Демократическата партия и настоящ неин зам.-председател. В момента Вида Огненович е посланик на Република Сърбия в Норвегия.