Ние, коалицията на природозащитни и здравни обществени организации, имаме сериозни опасения относно метода хидравлично разбиване (фракинг) за проучване и добив на шистов газ, нефт от битуминозни шисти и газ от въглищни пластове (Coal Bed Methane) в Европа, предаде БГНЕС. Това се казва в обща международна декларация против проучването и добива на шистов газ чрез хидравлично разбиване, съобщиха от Гражданската инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване. Фракингът е високо рискова дейност, по-специално заради въздействието в следните области: Климат: няма нaучно доказателство, че неконвенционалният газ (като шистов газ и газ от въглищни пластове - CBM) ще има значително по-ниски общи емисии парникови газове в сравнение с други конвенционални изкопаеми горива (като въглища например); Енергия: развитието на добива на шистов газ и газ от въглищни пластове (CBM) ще бъде за сметка на по-евтини и безопасни политики за икономии на енергия и за сметка на прехода към възобновяема енергия и намаляването на емисиите на парникови газове; Замърсяване на водите: фракингът причинява замърсяване на повърхностните и подземните води (включително и на питейната вода) с токсични химикали, използвани в течностите при хидравличното разбиване и увеличаването на концентрацията на метан и опасни и радиоактивни материали (които естествено се срещат в шистите и въглищата) в тази вода; Използване на водите: фракингът инжектира огромни количества прясна вода под земята, голяма част от която става безвъзвратно отровена. Това ще създава значителен социален и екологичен натиск, най-малко на местно и регионално ниво и особено в региони, страдащи от недостиг на вода; Замърсяване на въздуха: операциите по сондиране за неконвенционален газ изпращат в атмосферата сажди и смог, прахови частици, метан и природен газ; Замърсяване на почвите: фракингът носи риск от изтичане на отпадъчни замърсени води от хвостохранилищата и от внезапното изтичане на концентрати от сондите; Използване на земята: фракингът нарушава ландшафта и въздейства върху селските райони и тяхното опазване; Шум: развитието на добива на шистов газ генерира шумовото замърсяване от оборудването и транспорта, което засяга местните жители, животните във фермите и в дивата природа; Сеизмична активност: фракингът увеличава рисковете от земетресения, които от своя страна увеличават риска от увреждане и течове на сондите за добив на шистов газ; Кумулативни и комплексни здравни и екологични въздействия върху общностите и работещите в индустрията за добив на неконвенционален газ: фракингът води до още по-голямо допълнително излагане на въздействието на токсични вещества и химикали. Социално-икономическите въздействия върху общностите: фракингът може да доведе до т.нар.