Един ден някаква овдовяла наскоро госпожа, не намирайки друг начин да изрази новото щастие, обзело цялото й същество, и макар с леката болка от съзнанието, че като не умре тя, повече няма да види оплаквания покойник, се сети да окачи отвън, на китния балкон към трапезарията си, националния флаг. В такива случаи обикновено се казва речено-сторено. За по-малко от четирийсет и осем часа знаменната украса заля цялата страна, цветовете и символите на флага завладяха пейзажа, по-видимо в градовете явно поради това, че са по-облагодетелствани откъм балкони и прозорци от селата. Невъзможно беше да се устои на такъв патриотичен плам, най-вече защото, тръгнали кой знае откъде, бяха започнали да се разпространяват някои тревожни, за да не кажем откровено заплашителни изявления, като например, Който не окачи безсмъртното знаме на отечеството на прозореца си вкъщи, не заслужава да бъде жив, Не излагате ли националното знаме на показ, значи, сте се продали на смъртта, Присъединете се към нас, бъдете патриот, купете си знаме, Купете си друго, Купете си още едно, Долу враговете на живота, спасява ги само това, че вече няма смърт. Улиците бяха същински военен лагер с развети стягове, разлюлени от вятъра, когато духаше, а при затишие електрически вентилатор, умело поставен, вършеше същата работа и ако уредът нямаше достатъчно мощност, за да накара пряпореца мъжествено да се вее и да плющи с онези камшичени звуци, които толкова екзалтират войнствените духове, поне позволяваше доблестно да се люшкат отечествените багри. Неколцина мърмореха под сурдинка, че това е прекалено, неуместно, че рано или късно, няма как да не се свият всички тези байраци и колкото по-рано стане, по-добре, защото както твърде подсладеният крем накъртва и нарушава храносмилателния процес, така и естествената и повече от заслужена почит към отечествените емблеми накрая ще се превърне в подигравка, ако позволим да се изроди в същинско посегателство към благоприличието като противния спомен за ексхибиционистите с шлифер. Освен това, казваха, щом знамената се веят, за да се чества това, че смъртта е престанала да мори, тогава едно от двете, или ги махаме, преди да ни втръсне и започне да ни се повдига от символите на отечеството, или ще прекараме остатъка от живота си, тоест вечността, да, точно така, вечността, да ги сменяме всеки път щом изгният от дъжда, изпокъсат се от вятъра или избелеят от слънцето. Малцина бяха онези, които имаха смелостта така публично да бръкнат в раната, а един клет човек трябваше да заплати непатриотичния си изблик с побой, който не сложи веднага край на окаяния му живот само защото смъртта беше престанала да действа в тази страна от началото на годината. Животът обаче не е само празник, редом до неколцина, които се смеят, винаги ще има други, които плачат, и то понякога, както в сегашния случай, по едни и същи причини. Важни професионални съсловия, сериозно обезпокоени от положението, вече започнаха да изпращат по надлежния ред израза на своето недоволство. Както можеше и да се очаква, първите официални жалби дойдоха от фирмите в погребалния бизнес.