Стеснителният американец Хю Персон е изпратен в Швейцария да интервюира Р. Последният е писател, представен от издателската компания, за която Хю работи. В чужбина американецът среща чувствената, враждебна Арманд и се влюбва в нея. Тяхното чудновато взаимно ухажване, последвалата сватба и артистичните наблюдения на Р. извайват сюжета на книгата. Романът "Прозрачни неща" изследва взаимодействието между паметта и наблюдението по особено деликатен и прецизен начин. Владимир Набоков (1899-1977) е поет, новелист, литературен критик, преводач и... лепидоптерист. Роден е в аристократично семейство в Санкт Петербург, по-късно емигрира с родителите си в Англия. Известен като космополитна фигура с ярка индивидуалност. Отличава се с богатството и дълбочината на лингвистичното си умение, с ерудитския си стил и необичайни творчески инвенции. превод: Иглика Василева, Формат: 13/2, мека корица Страници: 128   цена: 10 лв. обем: 128 стр. Откъс: 1 Ето, това е човекът, който ми трябва. Здравей, човек! Не ме чува. Може би, ако бъдещето съществуваше, конкретно и индивидуално, като нещо, което един по-схватлив мозък може да улови, тогава миналото нямаше да е така примамливо неговите изисквания щяха да сe уравновесяват с тези на бъдещето. Тогава хората биха могли да възседнат средата на люлката климушка и да съзерцават този или онзи предмет, в едната или другата посока. И нищо чудно това занимание да се окаже забавно. Но бъдещето не притежава реалността на предста¬вата ни за миналото, нито на осезаемото настояще; бъдещето е реторическа фигура, привидение на ми¬сълта. Здравей, човек! Какво има, не ме дърпай. Аз не го закачам. О, добре де. Здравей, човек… (за последен път, много тихо). Когато ние се съсредоточим върху материален обект, където и да е разположен, самият акт на вни¬мание може да предизвика нашето неволно вдълбо¬чаване в историята на този обект. Новаците трябва да се научат да се плъзгат по повърхността на обекта, ако искат той да остане на първоначалното си ниво.