Юрий Ангелов за малко да се появи върху кон на церемонията за раздаването на Икарите в Народния. Прочутият актьор, който беше номиниран за своя Старбък в "Човекът, който прави дъжд" в габровския театър обаче не знаеше какво мисли кобилата му за идеята. "Вальо Танев ми разреши. Каза: "Води я веднага". Но нямах време да я питам дали е съгласна, защото тя хич не се вълнува от наградите на хората", съвсем сериозно обяснява Распутин от "Седем часа разлика". Всъщност неговата драма около убийството на любимата му Диана, превърната в луканки от безсърдечни бизнесмени край брега, потресе доста хора. Неслучайно от кабинета на земеделския министър Мирослав Найденов звънят на артиста и го успокояват, че ще му подарят нов жребец. Ритуалът ще е около Великден, но човекът и новият му домашен любимец вече се познават. Тогава ще бъде и кръщенето. Засега в главата на Юрий се върти името Екатерина Втора. - Г-н Ангелов, съюзът на артистите посвети наградата за чест и достойнство на Велко Кънев. Липсва ли ви той? - Ние бяхме състуденти, което означава повече от братя. В общежитието за академиите по изкуствата обитавахме малка стаичка - легло срещу легло. В нея се бяха настанили още двама - Алекси и сърбинът Ромео. Падаше голям смях, беше задушевно. Велко липсва на всички ни. Но той толкова страдаше, толкова се мъчеше. Понякога смъртта е благословия Не я разбираме, но тя е вид освобождение. Руснаците казват: "Сроки разние, изход - один". Не сме наясно и с раждането - не знаем нито откъде идваме, нито накъде отиваме. Но е важно какво правим посредата. - Вие бяхте неразделни дори в Сливен... - С Велко завършихме единствения клас на Апостол Карамитев, който той изкара докрай, преди да си отиде. Действащият генерал Гетман, тогава шеф на Народния, пожела да ни вземе в трупата и издаде заповед. Велко е от Елхово, а аз съм от Плевен - без грам връзки. Нуждата беше накарала Гетман да ни назначи. Бяхме изумени. Нашият мъдър учител Апостол събра целия клас и каза: "Тези двамата имат заповед за Народния. Аз я отменям. Ако те не отидат като всички в провинцията за три години, никога няма да станат добри артисти". Тръгнахме за Сливен, а Карамитев почина. Останахме сами. Бяхме създадени и формирани като личности от Апостол. След три години отново ни извикаха в София - Велко в Сатирата, мен в Народния. Дико Фучеджиев, бащата на Милена Фучеджиева, вече беше шеф на трупата. - Какво играехте в началото? - Даскалът в "Големанов", а Стефан Гецов беше в главната роля. Точно по време на представление се случи голямото земетресение във Вранча. Гецов не помръдна, но аз скочих от гримьорната, която беше на първия етаж. Любомир Кабакчиев тъкмо влизаше в театъра. Потресе се, когато ме видя как се изсулих от прозореца. Но беше много възпитан човек, подаде ми ръка и запита: "Какво става?" Отговорих: "Ами земетресение" и кухнах да бягам. Той продължи по пътя си. Беше смел, много добър и етичен. - И все пак напуснахте първата ни сцена... - Направих го доброволно. Надух платната към морето. Но въпреки прекрасните спектакли и добрите режисьори тогава, спомените ми за тези 22 години са черно-бели. Цветно си спомням старите артисти - те бяха невероятни личности. Не мога да забравя момента, в който младите революционери ги оскърбиха безкрайно като в кораба на глупаците. Нито пък как тези достолепни хора не стъпиха повече в Народния, дори да пият едно кафе. Наистина е страховито китайското проклятие "Да се родиш във време на промени". Направих крачка в неизвестното и потънах в природата. И така - 20 години. Сега се появих като Граф Монте Кристо. - Известен сте с това, че навремето отказвахте роли - нечувано и невиждано нахалство във времето на задължителните разпределения. - Да избира можеше само Стефан Гецов - но той беше любимец на Тодор Живков и караше мерцедес. А аз бях на най-долното стъпало. Но не се чувствах като наглец. Защото четях особени книги - циклостилните беседи на Петър Дънов. На едно от събранията в театъра някой препоръча да бъдат публично изгорени. Тогава пуснах версията, че съм луд И затова моето поведение минаваше за нормално. Въобще в тази лудост, както казва Хамлет, имаше система. Сега минавам за още по-луд, но това вече не ми върши никаква работа.