Един натурален и емоционален разказ на Крум Фильовски, един от доброволците в погасяването на пожара във Витоша Публикуваме без редакторска намеса: Нека Ви кажа какво всъщност се случи вчера, 2 юли, на Витоша през моите очи и уши. Вие си направете изводите сами. Към 6:00 часа вече доброволци нямаше /за записване/ и започнахме да чакаме какво и кой и защо не е ясно, а и никой не знаеше. Към 7:30 ни натовариха в рейс и ни казаха, че ще идем до центъра на Железница,  оттам ще ни вземе транспорт, който ще ни качи до хижа ''Академик''. ОК. Отидохме на площада на Железница и зачакахме транспорт...след 30/40 мин. чакане се разбра, и се даде команда, че транспорт НЯМА. Качвайте се ПЕША!ОК, няма яд.. Пеша - пеша. Тръгнахме, като аз лично бях само с лопата и раница, НО имаше пожарникарчета, които носеха: желязна туба с бензин, моторна резачка,(с които по късно си проправяхме път до самия пожар, защото местността е абсолютно недостъпна)кирка, лопата, раница, каска, тежко облекло,ботуши, и т.н. Та, тръгнахме нагоре. След 3.5 часа нечовешката жега, не питайте как стигнахме. Идеята ''по принцип'' беше един: екип имаше, който гасяха отдолу на пожара и ляво дясно/ и един, в случая нашият, който се състоеше общо от 41 човека, като непрофесионалисти бяхме само 3-ма човека. Идеята на нашият екип беше да се качим горе, да се спуснем (предварително се знаеше, че там ''някъде'' минава рекичка, да я затапим, изкопаем и издълбаем толкова ,колкото помпите, които трябваше да ни доставят да могат да дърпат вода.