За никого не е тайна, че държавната администрация е синоним на тромавост. През годините така и не се изчисти усложнената бюрократщина, все още липсва каквато и да е напредничавост в усвояването и използването на новите технологии или накратко казано "ходенето по мъките" продължава. През какво обаче трябва да се мине действително, ако искате да постъпите на работа в държавната администрация, за Actualno.com разказва сблъскал се със ситуацията наш читател. Ще ви представим преживяното от господин Бойко Благоев в детайли, така че да получите пълна представа за методите и етапите в кандидатстването за подобен пост. Започваме с уточнението, че той е завършил на второ място в конкурса за работа, който е основа на разказа. В тази връзка предразсъдъците и липсата на безпристрастност са напълно основателни и очаквани, отбелязва нашият читател. Да се изпращат документи по електронната поща, явно все още е табу Ето какво обаче може да научите, ако сте се насочили към реализация в държавната администрация: Преди 2 месеца се върнах в България с магистърска степен в джоба и започнах да си търся работа. В един момент ми попадна обява за длъжността "младши експерт" и то не къде, а в Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" на една държавна институция. Документите си подадох в последния възможен ден, а именно - 7 септември. Естествено, те се подават лично или чрез пълномощник. Да се изпращат документи по електронната поща, явно все още е табу. Както казваше един заместник-декан в един голям държавен университет в центъра на София: "Колега, аз имам триста студенти и ако започна да работя по имейл, една седмица няма да ми стигне да се оправя" (цитирам по памет). Когато подавах документите, човекът, чиято единствена работа през деня вероятно бе да ги получава, ми подаде куп хартия, която се оказа длъжностната характеристика за обявената позиция. На логичния въпрос не мога ли да си взема копие, за да се запозная подробно с нея в по-добра атмосфера, той каза, че това е единственото копие и не може да се изнася. И преди да съм имал възможност да отворя уста (явно не съм бил първият) допълни, че и в интернет не може да се намери. Дотук добре. Условията за кандидатстване бяха достатъчно общи (висше образование степен "бакалавър" и владеене на английски език), за да няма недопуснати сред 60-е кандидати. Изненадващо за мен седмица по-късно имената на допуснатите кандидати бяха публикувани в интернет. И вероятно ще си останат там докато съществува тази интернет страница.